— Още не.
— Мислите ли, че вече ще може да ме надвие?
— Не мисля.
— С това момче съм се борил толкова пъти, когато бях свободен — каза Джоузеф. — Ще бъде забавно да му викам „мистър“. Мистър Том, мистър Дейвид, мистър Андрю. Три от най-знаменитите момчета, които познавам. Но най-дяволит е Анди.
— От малък си беше дяволит — обясни Томас Хъдсън.
— Запазил си е дяволитостта и досега — добави Джоузеф с възхищение.
— Гледай да им служиш за пример това лято.
— Мистър Том, не ме карайте да служа за пример на момчетата това лято. Може би преди три-четири години, когато бях глуповат. По-скоро на мене ще ми служи за пример Том. Той ходи в скъпо училище, научил се е на добри, изискани обноски. Не мога да се меря по познания, но поне да мога да се държа като него. Свободно и непринудено, ала вежливо. Сетне ще догоня Дейв по изящност. Това ще бъде най-трудното. Накрая ще узная в какво се крие дяволитостта на Анди.
— Само не я проявявай тая дяволитост в къщи.
— Няма, мистър Том. Криво ме разбрахте. Тя ми трябва не за тук, а за навън.
— Хубаво е, че идват момчетата, нали?
— Мистър Том, откакто избухна големият пожар, няма друго чудо, което да може да се сравнява с идването им. Поставям го наравно с второто пришествие. Дали е хубаво, питате. Хубаво е и още как!
— Трябва да им измислим развлечения.
— Няма нужда, мистър Том. Трябва да помислим как да ги предпазим от собствените им опасни увлечения. Еди ще може да ни помогне. Познава ги по-добре от мене. Аз съм им приятел и няма да ме слушат.
— Как е Еди?
— Почерпил се беше предварително, за да се подготви за рождения ден на кралицата. В чудесна форма е.
— По-добре да сляза до мистър Боби, докато е още в лошо настроение.
— Той пита за вас. Мистър Боби е джентълмен, като него няма втори. Понякога тая паплач, дето се мъкне с яхтите, го вбесява. Беше му причерняло до немай-къде, когато си тръгвах.
— Ти какво търсеше в бара?
— Отбих се за кока-кола, па останах да чукна някоя и друга топка на билярда.
— Как е билярдната маса?
— Хич не я бива.
— Ще отида — каза Томас Хъдсън. — Ще се измия на душа и ще се преоблека.
— Дрехите сложих на леглото — съобщи Джоузеф. — Ще пиете ли още един джин?
— Не, благодаря.
— Мистър Роджър е в яхтата.
— Добре. Ще го потърся.
— Тук ли ще спи?
— Вероятно.
— Ще му приготвя легло за всеки случай.
— Приготви.
3
Томас Хъдсън се изкъпа, като натри главата си със сапун и след това се изплакна под пръскащата струя, която идваше под високо налягане от душа. Беше снажен мъж и гол изглеждаше още по-снажен, отколкото облечен. От слънцето беше обгорял силно, а косата беше излиняла в преливащи тонове. Нямаше излишни тлъстини и когато се претегли, видя, че тежи сто деветдесет и два фунта.
„Трябваше да поплувам, преди да се изкъпя — каза си. — Но отзарана плувах дълго, преди да почна работа, и сега съм изморен. Ще се изплуваме, когато дойдат момчетата. А и Роджър е тук. Това е хубаво.“
Сложи си чисти шорти и стара риза, падаща свободно над панталоните, обу мокасини, излезе, спусна се по склона и през вратата на дървената ограда стигна до блестящия от слънцето избелял корал на Кралското шосе.
Пред него от дъсчените небоядисани бараки край пътя под сянката на две кокосови палми излезе вдървено прав, стар негър с черно палто от алпака и гладени тъмни панталони и закрачи по шосето. Когато се обърна, Томас Хъдсън видя хубавото му черно лице.
Зад бараката детски гласец запя подигравателно старинна английска песенчица:
Чичо Едуард изви хубавото си лице, което изглеждаше толкова огорчено, колкото и разгневено в ярката следобедна светлина.
— Зная те — обади се той. — Не те виждам, но зная кой си. Ще те обадя на стражаря.
Детският глас се извиси още по-ясен и по-закачлив:
— Ще се оплача на стражаря — закани се чичо Едуард — Стражарят ще те научи.
— Имаш ли днес развалени бонбони, чичо Едуард? — провикна се гласчето. Детето старателно се криеше.
— Преследват ме — каза високо чичо Едуард, продължавайки пътя си. — Накърняват достойнството ми и го рушат. Господи, прости им, защото те не знаят какво правят.
По-нататък на Кралското шосе се чуха нови песни, идващи от стаите над бара „Понсе де Леон“. Зададе се млад негър, който крачеше бързо по кораловия път.