— Чудесно мезе! — каза той. — Ръфвам съвсем малко, пиперката изгаря устата ми, затова веднага я охлаждам.
Джони Гуднър отхапа върха, глътна го, изломоти едно „пфуй“ през извития език и отпи дълга глътка от високата чаша. Дебелата му долна устна облиза тънката горна устна, издаваща ирландското му потекло. Той се усмихна със сивите си очи. В ъглите устата му беше цепната нагоре и създаваше впечатление, че се кани да се усмихне или че току-що се е усмихвала, ала всъщност говореше твърде малко за собственика й, ако човек не се вгледаше в тънката горна устна. Трябваше да се наблюдават по-скоро очите. На ръст и телосложение Джони Гуднър напомняше понапълнял боксьор средна категория, ала така, както лежеше отпуснат, изглеждаше в добра форма, защото в това положение най-силно проличава занемарената форма. Лицето му беше обгоряло, белееше се само носът и челото, чиято височина се беше увеличила поради оредяването на косата. На, брадичката имаше белег, който би могъл да мине за трапчинка, ако се намираше по към средата. В гънката на носа се съзираше едва доловима чупка. Не можеше да се каже, че носът е сплескан. Беше по-скоро като изваян от модерен скулптор, който го беше издялал направо в камъка, откъртвайки съвсем малко повече, отколкото е било необходимо.
— Том, сине майчин, с какво се занимаваш?
— Работя твърде усилено.
— Ще я опиташ ли? — каза той и пак отхапа от чушката. Беше дълга около шест инча, много къдрава и крива. — Пари само първата хапка. Също като при любовта.
— Поврага! Лютивите чушки парят и в началото, и в края.
— Ами любовта?
— Да върви по дяволите любовта! — каза Томас Хъдсън.
— И таз добра! Що за приказки! Какво става с тебе? Да не си решил да развъждаш овце на тоя остров?
— Тук няма овце, Джони.
— Тогава да развъждаш морски раци. Няма да допуснем да се оплетеш в тия щуротии. Вземи да опиташ от чушките.
— Опитвал съм.
— Зная колко пари чиниш. Не ми навирай славното си минало под носа. Стига да не си го съчинил сам. Зная. Навярно ти си първият човек, който е въвел обиколката на Патагония с як. Но аз съм представител на модерните времена. Слушай, Томи. Ял съм тия чушки, пълнени със сьомга. Пълнени с миктероперка9. Пълнени с чилийско бонито10. Пълнени с гърди от мексикански гургулици. Пълнени с месо от пуйка и къртица. Могат да ги напълнят с каквото им хрумне, ще ги купя. Това ме кара да се чувствувам като всевластен владетел. Но всички тия яденета са извратености. Само тая дълга, крива, невдъхновяваща, напълнена стара чушка с кафяв сос чупанго си остава най-хубавото. Ах, верицата ти! — той отново изсумтя през извития си език. — Тоя път отхапах много голямо парче от тебе!
Отпи продължителна глътка том колинз.
— Чушките ми дават повод да пия — обясни Джони Гуднър. — Трябва да охлаждам подлютената си уста. Какво ще пиеш?
— Още един джин с тоник.
— Момче — извика Джони, — още един джин с тоник за вана М’Кубва.
Фред, един от негрите на острова, когото беше главил капитанът на Джони, поднесе питието.
— Заповядайте, мистър Том.
— Благодаря, Фред — каза Томас Хъдсън. — За кралицата! Да я благослови бог!
Приятелите пиха наздравица.
— Къде е старият развратник?
— У дома си. Ще дойде.
Джон Гуднър наново отхапа от чушката, сега без да гъкне, отпи и добави:
— Всъщност как се чувствуваш, драги Том?
— Чудесно — отговори Томас Хъдсън. — Свикнах твърде добре със самотата, а и работя усилено.
— Харесва ли ти тук? Искам да кажа: за постоянно.
— Да. Омръзна ми да скитам. Прищя ми се да се застоя на едно място. Тук се чувствувам твърде добре, Джони. Дяволски добре.
— Островът си го бива. Не е лош за човек като тебе с вътрешно богатство. Но е адски скучен за мъж като мене, който търси неуловимото. Вярно ли е, че Роджър станал вече женомразец?
— Значи такъв слух се е пуснал вече.
— Това поне чух във Флорида.
— Какво му се е случило там?
— Не зная точно. Но е било наистина неприятно.
— Нима?
— Там имат други разбирания върху любовта. Не се касае за „мъжка сестричка“, ако си мислиш за това. Но при техния климат, пресните зеленчуци и всичко останало, момичетата са едри като играчите им на ръгби. Дявол да го вземе, на петнайсет години изглеждат като че са на двайсет и четири, а на двайсет и четири, като че са белокоси дами. И ако не възнамеряваш да се жениш, трябва да им оглеждаш внимателно зъбите. То се знае, от зъбите им нищо няма да разбереш. А до една имат бащи и майки, или ту баща, ту майка, и до една са гладни. Естествено, отваря им се апетит от климата. Лошото е, че понякога човек хлътва и тогава не пита дали имат вече шофьорска или работническа книжка. Смятам, че зрелостта трябва да се определя по ръста, теглото, общото развитие, не по годините. Когато се изхожда само от възрастта, стига се до явна несправедливост. И за мъжете, и за жените. В никой друг спорт ранната зрелост не се наказва. Напротив, насърчава се. Най-честно ще бъде да се въведат специални правила за юноши. Както при конните състезания. Веднъж здравата се забърках в такава една каша. Но не за това е закъсал нашият Роджър.
9
Едра морска риба (Mycteroperca fakata), която се среща във водите на Антилите, с вкусно месо. — Б.пр.
10
Чилийски паламуд (Sarda chilensis), достигаш по-големи размери от атлантическия. — Б.пр.