Самата Муй обаче никога не се връща на Аай и повече не се свързва с Академията.
Умира около петдесет години по-късно. Тялото й е открито в малката хижа, където живее до смъртта си, в отдалечен район на остров Пикей. Съседите й я познават под друго име, но когато властите разчистват дома й, откриват много документи и книги, с чиято помощ успяват да я идентифицират. В продължение на всички прекарани на Пикей години тя води дневник и макар по-голямата част от материала да не е публикуван, самите дневници се съхраняват на сигурно място в библиотеката на Академията на Аай.
От единствения публикуван откъс от дневника й, обхващащ около година, десетилетие след пристигането й на Пикей, както и от други документи, открити в къщата и достъпни за разглеждане в Академията, а също така и от някои предмети, намерени в имота й, се добива бегла представа за живота, който води по време на доброволното си усамотение.
Дневникът описва решението й да засади дървета по склона на хълма зад къщата. През по-голямата част от годината, която описва, тя се занимава с това. Почвата на Пикей не е подходяща за всички дървета, което допълнително ограничава избора й. Залесяването продължава през цялата година и известно време след това. Днес там — на морския нос, където се заселва — има истинска ботаническа градина, в по-голямата си част с напълно развити дървета. Тя е превърната в защитена зона, администрирана от Пикейската сеньория от името на Академията на Четирите вятъра.
Муй вярва, че всеки отделен дървесен вид реагира на налягането на вятъра по уникален начин според плътността и зърнестата структура на кората, броя клони и техния тип разклоненост, формата на листата при широколистните дървета, резониращите свойства на самата дървесина, времето от годината, когато напъпват или опадат листата, размера и дължината на игличките при вечнозелените дървета, дори видовете птици, които строят гнездата си на дърветата. Всички тези неща влияят на начина, по който дървото посреща и реагира на вятъра и Муй вярва, че може да идентифицира много дървета само по шумоленето им.
Тя описва звука на кипариса като наподобяващ меките хармонии на арфата, високия бор с напълно оформени иглички като изпълнен с екстаз кларинет, цъфналото ябълково дърво като фриволния танц на удрящи се цимбали, дъба като гласа на баритон, стройната топола, огъната от внезапен порив, като колоратура.
Тя използва задния двор на хижата си за наблюдение на силните ветрове, духащи през носа. Една част от това пространство е окичено с вятърни звънци: дървени, стъклени, кристални, пластмасови, метални. И те рядко остават смълчани. В по-научен план Муй разполага оборудване за измервания на вятъра. В горния край на двора се издигат мачти с различна височина, съоръжени с разнообразни видове анемометри и прибори за замерване на вятърното налягане. Анализира резултатите от контролните уреди, намиращи се в специално приспособена постройка; с тях отчита и нивото на валежите, влажността и температурата. Над всичко това се извисява гръмоотвод.
Въпреки че тази лаборатория отдавна е демонтирана, посетителите могат да изпитат поне малко от уникалната й насоченост към изследване на ветровете благодарение на реконструкцията й в Академичния музей в Порт Аай. Важат обичайните часове за посещения.
Към края на публикуваната част от дневника Муй декларира желанието си да получи гражданство на остров Пикей. Съгласно островните традиции обявява и че възнамерява никога повече да не го напусне. И спазва това свое намерение до самия си край.
В светлината на нейните научни открития ролята, която Дрид Батхърст изиграва в този продължителен финален период от живота на Есфовен Муй, сега е маловажна. Все пак, изглежда, че Муй наистина става жертва на енигмата на сърцето. Въпреки че Дрид Батхърст никога не работи на Пикей, нито разполага свое ателие там, е известно, че той пристига на острова не много след заминаването си от Аай и скоро след това си тръгва. Смята се, че не е бил придружен от никой, но датите съвпадат грубо с идването на Муй.
Стандартната биография на художника, Епичното платно на Дрид Батхърст от Частър Каместън, изброява изумителен брой жени, с които е известно или се допуска, че художникът има връзки. Сред тях е и името на Есфовен Муй, но Каместън не се впуска в подробности.