Убитият мъж, господин Комисах, изглежда, се е оказал невинна жертва, която по никакъв начин няма връзка с осъдения. Няма почти никаква вероятност да е извършил нещо, с което да е провокирал нападение. Бил е уважаван и се е радвал на възхищението на публиката, и до ден днешен няколкото негови представления, достъпни под формата на визуални записи, се ценят високо и доставят удоволствие на зрители от всички възрасти.
Нека сега насоча вниманието си към миналото и характера на Сингтън, откъдето произтичат голяма част от тревогите по този случай.
Керит Сингтън е роден в беден квартал на град Чеонер. Неговият баща, Лад Сингтън, е дребен престъпник, алкохолик и наркоман, чиято връзка със съпругата му по свидетелствата на много хора, в това число непосредствените им съседи, е свързана с малтретиране и прояви на насилие. Съпругата, Мей Сингтън, майка на Керит, също има алкохолна зависимост и понякога проституира.
Къщата, в която израства Керит, е занемарена и мръсна, с купища боклук от хранителни остатъци и животински изпражнения. По време на детството си Керит е лишен от грижи, малтретиран и подлаган на насилие, макар по онова време нищо от това да не привлича вниманието на местните служби.
Сингтън израства като млад мъж с изключителни размери, с дълги ръце и огромна глава. Неизменно е прекалено висок за възрастта си. Заради необичайната му външност и покорно поведение в училище става честа жертва на насилници. Медицинските изследвания, на които го подлагат докато е в ареста, установяват, че е напълно глух с едното ухо, има лек говорен дефект и поради произшествие в детството си до края на живота си ходи с леко накуцване. Зрението му е слабо, но не носи очила. Поведението му според няколко професионални психолози е кротко и покорно, и лесно се поддава на внушения. Известно е, че когато е пиян, говори на висок глас, обича да се хвали, става агресивен и склонен към внезапни изблици на гняв. Проявява склонност към самонараняване, за което свидетелстват белезите по двете ръце.
Той е дребен престъпник и е чест гост на съдилищата. След като съдебната система пробва налагането на различни наказания без лишаване от свобода, Керит излежава две кратки присъди в затвора — и двете за насилие срещу личността в съучастничество с други.
Поведението му отбелязва забележително подобрение, след като си намира работа като моряк в Мурисейския търговски флот, където служи като матрос на някои от вътрешните им фериботни линии. Остава все така склонен към внушение и зависим като характер и преките му началници на поне два от корабите, където работи, пишат доклади, свързани с опасенията им по отношение на младежа. Винаги когато получава отпуск на брега за повече от двадесет и четири часа, Сингтън има склонност да попада в компании с определено реноме. Няколко пъти се връща на кораба пиян или под влиянието на наркотици и не е в състояние да изпълнява задълженията си в продължение на часове. Все пак поне двама от офицерите твърдят, че този проблем е общ за екипажите на фериботите и че имат начин да разпределят смените след отпуски на брега. Сингтън не е считан за особен риск за кораба и екипажа и няколко пъти дори получава похвали за отдаденост в работата си като матрос. В светлината на онова, което ще се случи впоследствие, гласуваното му доверие се оказва неоправдано.
Сериозен, макар и страничен, инцидент със Сингтън възниква и малко преди смъртта на господин Комисах. Съдията по делото не допуска защитата да го изложи пред съдебните заседатели, поради което те не научават за него. Според мен инцидентът има значително отражение върху Сингтън.
Две седмици преди убийството на господин Комисах фериботът Галатон, движещ се по вътрешните островни линии, на който работи като матрос Сингтън, се сблъсква с друг кораб извън пристанищните стени на град Мурисей. И двата морски съда получават пробойни под ватерлинията и потъват. И на двата кораба има жертви: на Галатон умират петнайсет души, а на борда на другия кораб, Рупа — дежурната баржа за драгиране в пристанището на Мурисей, загиват двама членове на екипажа. Бързите действия на капитана на Галатон предотвратяват допълнителната загуба на живот, но катастрофата си остава сериозна и повдига много въпроси относно обема на транспортния трафик в Мурисейското пристанище в определени часове на деня.