По време на сблъсъка Сингтън е на вахта и по-късно е задържан на разпит заради факта, че не е вдигнал тревога.
Съгласно сведенията на дознанието, след инцидента Сингтън е неутешим и междувременно вини себе си и още един член на екипажа (който се удавя при катастрофата), но като цяло признава, че произшествието е настъпило поради неговото невнимание. По времето когато го арестуват като заподозрян в случая Комисах, Сингтън все още е обект на разследване за престъпна небрежност, довела до смърт, но така и не са му предявени обвинения, нито е получавал призовка.
През годините неколцина независими журналисти и криминолози правят опити да разнищят мистерията около Комис, обявявайки, че в случая е проявена съдебна небрежност. Може би най-значимият опит в това отношение е книгата Сингтън: Смърт по грешка?, която първа повдига тези съмнения. Авторът й е забележителната в своята социална визия Каурер. За нея, както и за журналистите по стъпките й, а така също и за настоящото разследване, е от фундаментална важност тревожният въпрос защо нито едно от обстоятелствата около пристанищния инцидент не е доведено до знанието на съдебните заседатели по време на делото по убийството на Комис.
Именно Каурер разкрива, че разследващото длъжностно лице в произшествието Галатон, който задържа и разпитва Сингтън за ролята му в сблъсъка, е не друг, а полициерът, известен единствено като „сержант А“. Този полициер, изглежда, е убеден, че по времето на сблъсъка Сингтън има участие в някаква друга незаконна дейност, но Сингтън отрича. Когато подозренията по случая Комис падат върху Сингтън, полициерът допуска предположения, които на първо място не би следвало да допуска, и съобразно това извлича самопризнания от Сингтън за неговата предполагаема роля в убийството.
Фактът, че Сингтън отрича съучастничество в морския инцидент (макар и толкова сериозен), но в същото време с готовност признава отговорността си в друго нарушение (също толкова сериозно, но с драстични последствия за него самия), прави подозренията за натиск от страна на полицерията не особено правдоподобни. Почти сигурно това е и причината съдията по делото да отхвърли изслушването около произшествието в пристанището.
Допълнително ме тревожи и фактът, че не успях да открия никакви полициерски или съдебни доклади, свързани с фаталния сблъсък между Галатон и Рупа. Единствената официална информация идва от доклада на дознанието, но в него, разбира се, фокусът е насочен основно върху начина, по който жертвите намират смъртта си. Защо тези важни доклади са били изгубени, иззети или направени недостъпни по някакъв друг начин?
Нека сега насоча вниманието и към самопризнанието на Сингтън.
Подобно на повечето местни островитяни, Сингтън на практика говори два езика. Официално всекидневният му език е демотичен архипелагски, общата лингвистична обменна валута. От стенограмите на процеса можем да си извадим заключението, че Сингтън не притежава дар слово, че определено се затруднява не само да разбере какво му казват на демотичен архипелагски, но и трудно се изразява. Освен това знаем — от все същото негово ученическо досие, — че когато напуска училище, той на практика е неграмотен. Няма абсолютно никакви доказателства, нито логика да допуснем, че след като е напуснал училище, по някакъв начин се е научил да чете и пише.
Езикът, на който говори, е патоа — местното наречие на град Чеонер. Това се посочва в училищното му досие. Това наречие, разбира се, е езикът на улицата. То е само устно и няма писмена традиция.
Самопризнанието, което предполагаемо прави пред полициерския представител, няма как да е било записано на патоа. Ако Сингтън е говорел на патоа, то тогава на по-късен етап записът е бил преведен от някой полициер, а след това записан на демотичен архипелагски. И все пак самопризнанието, което е допуснато на процеса, е представено като доказателство, идващо от собствената му уста, стенографирано дума по дума. Това самопризнание допринася в значителна степен за осъждането му.
Следователно за това предполагаемо самопризнание могат да се отбележат няколко наблюдения, като всяко едно от тях предизвиква тревога от юридическа гледна точка.
На първо място самопризнанието е направено при разпит от двама полициерски служители, поне един от които — без знанието на Сингтън — участва както в издирването на убийците на Комис, така и в разследването на сблъсъка в пристанището. Знаем, че разпитът е записан и по-късно стенографиран по някакъв начин, вероятно от „сержант А“. След това прочели ли са го на глас на Сингтън? На демотичен архипелагски, който той едва-едва е разбирал?