Изреченията в самопризнанията му, започващи с „Да“ или „Не“, изглеждат като отговори на директни или водещи въпроси. Освен това има индикации, че Сингтън е насочван в някои части от това самопризнание. Например не може да си припомни музиката, която предполагаемо изпълняват в театъра по времето на смъртта на Комис, докато служителите на реда не му пускат неин запис и не му съобщават заглавието на мелодията. При психологическия тест, на който подлагат Сингтън, след като е направил своето самопризнание, но преди започването на процеса, се проверява доколко разбира определени термини. Сингтън не разбира нито една от следните думи, използвани на съответни места в самопризнанието: „лицево окосмяване“, „прокураторски“, „натиск“, „предявено“, „жертва“, „упойващи вещества“.
Още по-тревожен резултат от теста е, че не разбира разликите между „отричам“ и „съгласен съм“ и по всичко изглежда, ги използва взаимозаменяемо.
Установено е, че интелигентността на Сингтън е с десет процента под средното ниво, а умственото му развитие съответства на десет-дванайсетгодишно момче.
По време на процеса резултатите от тези изследвания не са допуснати като доказателства и остават неизвестни за съдебните заседатели.
Накрая разглеждам действителните събития, довели до смъртта на господин Комисах. По време на процеса те са анализирани подробно, но все още не е сигурно какво всъщност се е случило.
Всичко, което се знае със сигурност, е, че господин Комисах, професионален мим, който използва сценичното име „Комис“, изпълнява представлението си в Тиатер Шокаптайн в град Омхуув, на остров Гурн, островна група Хета. По това време на годината в Тиатер Шокаптайн се изнасят различни развлекателни представления за летните посетители. Господин Комис умира по време на изпълнението си, когато от техническата галерия над сцената внезапно пада голямо парче стъкло. То се приземява директно върху него и го убива на място.
В дните преди инцидента около театъра са забелязани неколцина работници. Същите са забелязани в театъра и в деня на инцидента, а някои от тях — включително може би и Керит Сингтън — са забелязани веднага след случилото се да бягат от театъра. Хора от публиката, както и представители на сценичните работници и управата дават в съда показания, които го потвърждават. Така и не става ясно какви са мотивите. Не е ясно и как стъклото (което е изключително тежко) е занесено до техническата галерия. Освен това никога не е изяснено как е изпуснато и дали е било прицелено върху жертвата долу.
В края на краищата съществуването на самопризнание, колкото и да е объркано и противоречиво, е прието за основното уличаващо доказателство, а съдията е насочил вниманието на съдебните заседатели върху значението, което трябва да му отдадат.
Един от проблемите, който за кратко влиза в полезрението на процеса, но не е проучен поради отсъствие на ключов свидетел, е произшествието, състояло се малко преди смъртта на Комис.
Изглежда, че корабът по линията, за която Сингтън работи — Мурисейския търговски флот, — е изтеглен във фиорда пред Омхуув за рутинен ремонт. Според обвинението Сингтън е прехвърлен на този кораб след загубата на Галатон. На целия екипаж, в това число и Сингтън, ако е бил част от него, е дадена отпуска на брега.
След това се предполага, че по свой стар обичай Сингтън попада сред група приятели. Тези млади мъже очевидно са общи работници в Тиатер Шокаптайн, като в задълженията им влизат почистване, местене на ненужни декори, транспортиране на екипировката на изпълнителите до и от гарата и така нататък. За целта използват доста остарял камион. Тази работа им дава достъп до театъра и почти сигурно е обяснението за многократната им поява в околностите на сградата.
В деня на фаталната злополука младежите товарят дървени плоскости на камиона и вдигат много шум. На случката стават свидетели няколко минувачи, двама от които по-късно дават показания в съда. Единият от свидетелите е убеден, че те са били пияни или под въздействието на наркотици. Незабавно след това се случва така, че трети минувач, подразнен от виковете и целия този шум, им извиква да работят по-тихо. Групата младежи отвръща на виковете му с ругатни и подигравки.