Другите свидетели, които не са замесени в последвалата разправия, описват ясно случилото се.
Третият минувач — за да го идентифицираме по-ясно — е с отличителна, да не кажем ексцентрична, външност. Той е нисък и набит (един от свидетелите казва, че е имал силна мускулатура), има силно окосмено лице, и носи пъстроцветни всекидневни дрехи, неподходящи за ранната пролет. И двамата свидетели мислят, че този забележителен стил на обличане почти сигурно е причината за влошаването на ситуацията. Част от подхвърлените подигравки са насочени срещу начина, по който мъжът е облечен. Във всеки случай скоро става сбиване, като и четиримата младежи, заедно със, както се твърди, Сингтън, започват да нанасят удари и да се боричкат на улицата около камиона. Третият минувач се бие свирепо и ефикасно, поваля поне двама от нападателите си на земята и успява да се изплъзне за известно време на другите двама. По едно време и той е повален на земята, но бързо се изправя с нещо, което свидетелите описват като „плашеща ярост“. Разменят се още много удари, но сбиването е прекратено, когато единият свидетел изкрещява, че са извикани полициерите. В този момент четиримата младежи се качват на камиона и бързо се отдалечават.
Третият минувач хладнокръвно вдига торбата, която е носел със себе си, отупва се с една ръка и продължава по пътя си. Въпреки че описанието му е ясно и недвусмислено и неколцина жители на града потвърждават, че са забелязали този необичайно облечен мъж в други случаи, никой не успява да го идентифицира и така и не е издирен. Никой в града не го е познавал. Не се отзовава на призива за свидетели. Накрая приемат, че трябва да е бил на посещение в града или турист, че няма познати в Омхуув и че след инцидента е отпътувал.
Най-забележителното е, че този мъж така и не се явява в съда, за да даде показания, така че нито обвинението, нито защитата не разглеждат уличното сбиване като предварително обстоятелство около предполагаемия извършител.
Все пак обаче, от днешна гледна точка и благодарение на цялостния достъп до хронологията на събитията, виждаме, че сбиването става само минути преди основната злополука. Младежите се отдалечават с камиона от мястото на сбиването, но после сменят посоката и се връщат в театъра. Влизат вътре, но тъй като представлението всеки момент ще започне, персоналът ги подканва да напуснат. Четиримата отвръщат по арогантен начин и минават през залата, където повечето зрители вече са заели местата си и очакват представлението. Всички забелязват преминаването им през залата. След това отиват зад кулисите. Тъй като са работили в театъра през изминалите няколко дни, пътят им е познат.
Забелязани са пак веднага след като стъклото се разбива на сцената, когато повечето зрители ги виждат да бягат.
Струва ми се, че уличното сбиване оказва директно влияние върху поведението на тези четирима младежи. Според обвинението именно то довежда Керит Сингтън до състояние на убийствена ярост, но основание, че Сингтън е част от групата на четиримата, е несигурното му самопризнание. Няма абсолютно никакви доказателства, че това е така. Но дори и да е сред тази група, след като вече са ни известни миналото, умственото състояние и общото му ниво на интелигентност, не по-малко вероятно е и той да се е изплашил от сбиването. Каквато и да е достоверността на тези заключения, присъствието му в театъра в същия ден не е доказано извън всякакво съмнение.
Набляга се върху бягството на четиримата младежи като уличаващо всички и особено Сингтън, но е също толкова възможно да бягат поради ужасяващото събитие, на което току-що са станали свидетели. Струва си да отбележим, че много обикновени хора от публиката също побягват веднага след случилото се.
И така, предвид всички тези неща, неизбежното заключение, което мога да направя, е, че Керит Сингтън може да е участвал в нападението срещу господин Комисах, а може и да не е, но не съществува доказателство, което да го уличава, и голяма част от доказателствата, представени срещу него, имат слаби страни и са опасни. Едно съдебно жури, разполагащо с всички доказателства, придружени със съответните насоки, със сигурност би го оправдало.
Когато го арестуват, Сингтън посочва като алиби, че в деня на убийството на Комис се е намирал на остров Мурисей, където от Полициерския сеньорал го разпитват за потъването на Галатон. Той продължава да твърди, че по това време не се е намирал в близост до Гурн или Омхуув. По неизвестни причини по-късно той се отказва от това алиби, но сега то като че ли е най-близо до истината.