Имало е и няколко случая, подкрепени от косвени доказателства: наглед чудотворно излекуване от фатални заболявания, хора, които изчезват, а след това биват открити под друго име и самоличност, филмови звезди, успели да опазят красотата си далеч по-дълго от нормалното. Досега нито една злоупотреба не е доказана с абсолютна сигурност.
По не толкова очевиден начин атаназията има неуловимо влияние върху отношението на работодатели към работници, върху предоставянето на здравна помощ за обикновените болни, дори върху начина, по който не-атанатите се застраховат срещу злополуки, пътни инциденти, гражданска отговорност и така нататък. Във всеки случай съзнанието, че нормалната продължителност на живота е несравнима с тази на безсмъртните, води до дискриминация срещу не-безсмъртните.
Не толкова предмет на обществена загриженост, колкото причина на етически дебат е следното: паметта на получателя неизбежно се изтрива при прилагането на процедурата. Той или тя се събуждат в реалност, където трябва да учат всичко отново. Това е върховната кражба на самоличност. Според много противници на атаназията това е инструмент в ръцете на експериментаторите, политиците, измамниците, изнудвачите и така нататък. Попечителите на процедурата обаче твърдят, че екипите по рехабилитацията са напълно обучени в необходимите техники, че имат нужната практика, преминават безкрайни квалификационни курсове и работата им периодично се оценява, както и че се провеждат чести проверки от независими външни агенции. Освен това посочват, че досега няма данни процесът по рехабилитацията да е завършвал неуспешно.
Поради всички изброени причини, практически и етически, винаги е необходим строг контрол. След много скандални произшествия е създаден независим тръст, който да се занимава с провеждането на процеса — основан именно на слабо известния остров Колаго. Лотерийният тръст (или Лотерия-Колаго, както е по-добре известен) не само изпълнява и надзирава медицинските и психологически процедури, но управлява и финансите.
Финансирането се осъществява посредством световна лотерия, отворена за всички, която ежемесечно избира на случаен принцип малък брой победители. Те получават лечението, без значение кои или какви хора са. По този начин — заедно с амбициозните спортисти, гениалните музиканти, филантропите, богаташите, любимците на медиите, обикновените работници, безработните, младежите, старците, щастливите и нещастните, обещаващите, обикновените, разочароващите и хората без късмет — сред победителите неизбежно попадат престъпници, педофили, крупни измамници, изнасилвачи, бандити, лъжци и мошеници. На всички тях е осигурена перспективата да живеят вечно.
Неизбежно следва ожесточена полемика. В нея се намесва радикалният социален теоретик Каурер. Нейната въздействаща и предизвикваща размисъл книга Лотерия на глупците е неукрасен разказ за живота на десет души, които наскоро са получили процедурата, какво са направили с живота си преди да станат безсмъртни, и какво е вероятно да сторят след това. Седем от тези истории са относително обикновени: историите на обикновени хора с обикновен живот, които са получили лечението, някои от които се завръщат към своята неизвестност, като само двама от тях обявяват, че възнамеряват да посветят живота си на добри дела. От тези седем души обаче шестима са женени или поддържат постоянна връзка, а петима имат деца. Какво, внушава ясно своя въпрос Каурер, ще се случи с тези семейства с напредването на годините?
От останалите трима получатели на процедурата, описани от Каурер, един е алкохолик, а друг — патологично затлъстял. Каурер по умерен начин задава въпроса дали не би било по-добре генетиците да насочат вниманието си към по-уместни генетични мутации, които да персонализират? Последният от получателите, упоменат единствено с името „Хххх“, е мъж на средна възраст със затруднена способност да учи и дълбоко разстройство на личността. Осъждан е два пъти за изнасилване и лежи в затвора за палеж. Преди процедурата по всяка вероятност е щял да прекара остатъка от живота си в болницата на затвора, но сега този остатък се простира до безкрайност.
Каурер завършва книгата с есе, в което посочва, че навсякъде по света има хора, чийто (краен) живот вече е посветен на благото на околните. Не споменава имена, но намеква, че има стотици, може би хиляди видни изследователи, изобретатели, религиозни водачи, социални работници, композитори, писатели, художници, учители, лекари, ръководители на фондации… и всички те по свой собствен начин опитват да направят света едно по-добро място. Нима, пита тя, десетте човека, чийто живот е описала, имат по-голям шанс да постигнат напредък в онова, което другите вече са постигнали?