Частър Каместън
Аай
Остров на ветровете
Аай е най-големият от дъгата вулканични острови, формирани от подводната Велика южна верига, близо до точката, където пресича екватора. Из целия Архипелаг на сънищата е известен с името си на патоа: Остров на ветровете.
Намира се на няколко градуса северно от екватора, в най-далечния край на дъгата. Във вътрешната част на Аай доминират три вулканични върха, за момента до един спящи вулкани, както и поредица от предпланински части. Островът е покрит с гъста гора, така че в южните и западните му покрайнини все още има територии, които остават непроучени. От високите му части на изток се спускат две главни реки — Аайре и Пльойве, които напояват крайбрежната равнина от едната страна на острова. Местните отглеждат широко разнообразие от растителни култури и животни. Главният град на острова се казва Порт Аай, разположен в закътана местност в източната му част. Заради несравнимата красота и природните дадености на острова туристите посещават Аай целогодишно — на запад и юг Аай има обширна плитка лагуна, обкръжена от рифове, а от северната му страна, отворена към морето, някои от плажовете се славят с високите си вълни за сърф. Тропическият климат се уравновесява приятно от пасата.
Въпреки всички свои туристически забележителности Аай с право е известен най-вече със своята Академия на Четирите вятъра, създадена преди два века и половина от Есфовен Муй — човек на изкуството и философ.
В младостта си Муй е ентусиазирана пътешественичка. Кръстосва дълго из Архипелага, пътувайки с малки лодки из много от островите, лежащи между конските ширини и зоната на безветрие около екватора, като скицира и фотографира видяното и води подробен дневник. Отначало мотивите й са чисто развлекателни или артистични, но колкото повече пътува, толкова повече асоциации прави, и тези асоциации са отчасти вдъхновяващи, отчасти изобразителни и интепретативни, отчасти социални и антропологически, отчасти митологически. Известно време записва народни предания и песни и води подробни бележки за разнообразните отличителни местни говори в употреба.
По-късно пише двутомния труд, озаглавен Островите в съня: Подводните течения на живота в Неутралната зона на Архипелага, основан на бележките и скиците й. Въпреки че двата тома са предназначени за читатели в академичните среди, съкратената им версия, появила се няколко години по-късно, се превръща в популярно заглавие и се продава добре през годините. Книгата затвърждава репутацията й и й осигурява стабилен доход за остатъка от живота й.
По времето, по което книгата вече се продава добре, Муй се премества на остров Аай. Прекарва първите дванайсет месеца в наблюдения, измервания и описание на геофизичните характеристики на острова, както на много други места дотогава. Откритието й по отношение на Аай е, че уникалното му разположение и подводната му география го позиционират в непосредствена близост до двете главни океански течения. Именно те създават характерния му микроклимат.
Муй отбелязва, че северно и западно от острова протича топлият поток, известен като Севернофаяндско течение, а южно и източно се намира студеното течение, наречено Южен ОСЦИЛИРАЩ ПОТОК.
Тези две океански течения са двете части на световната „конвейерна линия“. При движението си водните маси се затоплят от дългия заобиколен пасаж през тропичните и субтропичните региони на Средпътното море. След като минава през Ааянската дъга, водата се разделя на два канала, като по-малкият продължава през екваториалните региони на Средпътното море, но по-голямото и по-бавно разклонение тръгва на север, като осигурява умерен климат в южните райони на много страни на северния континент.
Накрая двата канала се обединяват в дълбоководния пояс на Южното средпътно море, като остатъкът от температурната разлика се освобождава в зона с интензивни бури. След това течението получава името Южен осцилиращ поток и минава през ледовитите океани, заобикалящи Судмайор, където солеността е далеч по-ниска от средното поради сладководните количества, навлизащи в морето от разтапянето на глетчерите.
Възстановявайки солеността си, Потокът се измества бавно към другия край на света. Постепенно се спуска към дълбокото океанско дъно, минава далеч под по-малкото от двете разклонения и после завива спираловидно и се насочва северно към по-плитките водни пространства на Средпътното море на Архипелага. Когато минава край Ааянската островна верига, все още е значително по-студен от околните води. Отвъд Аай тръгва на изток и се вие из основната концентрация от острови, носейки умерени и ниски температури в по-екстремните точки на тропическите ширини, като в същото време започва да се затопля.