Вера Вутова
Островът и неговите загадки
„Историята на японския народ ни дава особено ярък пример за последователно развитие на човешкото общество под въздействието главно на вътрешни исторически фактори. Въпреки че «изолирано» общество в чист вид не съществува, японският народ до известна степен се доближава до този тип. За разлика от повечето народи японският е живял и се е развивал в една и съща природна среда, на едно и също пространство, при неизменен етнически състав, без намеса отвън, без външни завоевания, без насилствено внедряване на чужди елементи. За това е способствувало, разбира се, както своеобразното географско положение на страната, така и историческата конюнктура — нито един от съседите на Япония не се оказва достатъчно силен, за да подчини насилствено на своето влияние тази островна страна. Ето защо от икономическа и политическа гледна точка Япония се развива почти изключително под въздействието само на вътрешни фактори, чуждоземното влияние е ускорявало или забавяло постъпателния ход на това вътрешно развитие, без да го пречупва или прекъсва.“
Измина повече от столетие, откакто перлата на Изтока — Япония, отвори вратите си за света след близо два и половина века изолация и озадачи Запада с неповторимата душевност на своя народ, почерпана от три извора — шинтоизма, будизма и конфуцианския морал, с ревностно пазените си традиции и с богатата си самобитна култура, издигнала в култ простотата и единението с природата. Вежливостта и сдържаността на японеца, чувството му за дълг и лоялността му към висшестоящия, съчетани с ясна осъзнатост на собственото му място в обществената и семейна йерархия, трезвото му отношение към смъртта, способността му да открива красотата и да намира естетическа наслада в простото, недоизказаното, да възприема нещата в тяхната единичност и неповторимост — всички тези и много други черти на японския национален характер, попаднали в полезрението на Запада, се наблюдават от различни ъгли и се възприемат различно. Богатият спектър на японското светоусещане и неговите художествени превъплъщения — изкуството на подреждане на цветя „икебана“, чаеният ритуал и неговият интериор, калиграфското изкуство, живописта с туш и други се подлагат на анализи и се тълкуват различно. Но съумява ли Западът да проникне в сърцевината на японския светоглед и морал, за да открие истинския лик на нацията?
На проблема за опознаването на Изтока от Запада, станал така актуален за Япония след първите официални контакти със западната цивилизация, реагира с острото си перо в известната „Книга за чая“, написана в началото на нашето столетие, Какузо Окакура — един от най-изявените мислители на нова Япония, радетел на съхраняването на чистата японска култура. „Кога Западът ще разбере или ще се опита да разбере Изтока?“ — пита Окакура и апелира към чуждоземците да се откъснат от повърхността и да надзърнат в дълбината на японската душевност, като не случайно прави асоциация с чаената чаша. В култа към чая според Окакура трябва да се търси ключът към сърцето на японеца. В чаената чаша — „чашата на хуманността“, където „човечеството си е дало среща“, се е утаила квинтесенцията на японската житейска философия и естетически възгледи. Философията на чая, пише Окакура, „е хигиена, защото насажда чистота, икономичност, защото намира комфорт в простотата, а не в претрупаността, показността и скъпото, морална геометрия, защото определя нашето чувство за пропорция във вселената“.
В нашия век на прекомерна информираност и свръх-бързи комуникации Япония не е вече далечна островна страна, обвита в булото на загадъчността. От Запад гледат на Япония с очите на добре осведомени наблюдатели. Гледат през редовете на статистическите справочници, на вестникарските колони, на книгите с познавателно и научно предназначение за Страната на изгряващото слънце, през телевизионните и киноекрани. Писатели, журналисти, политици, икономисти, социолози, културолози и японоведи разнищват от различни краища сложната плетеница на японския феномен — традиции и икономически бум. Сред този поток от информация Япония днес се изправя многолика като Идола на милосърдието — богинята Каннон, превъплътена в хилядата позлатени образа, които виждаме в храма „Санджусангендо“ в Киото.
Видният съветски изтоковед акад. Н. Й. Конрад в трудовете си, посветени на проблема Изток-Запад, припомня първопричината за събиране на сведения за Изтока с определени политически цели — колониалната експанзия на западните държави през Средновековието, и посочва необходимостта от научен подход днес към историята, културата и идеологията на източните народи за правилното разбиране и тълкуване на проблемите на Изтока. Опирайки се на ценните теоретически разработки на акад. Конрад, японоведите в най-близкия западен съсед на Япония — Съветския съюз, дават огромен принос в обективното научно тълкуване на традиционния и съвременен облик на тази страна. Наред с многобройните научни разработки по проблемите на японската история, култура, политика и икономика и широкото представяне на японската класическа и съвременна литература в превод на руски език, Япония стана достъпна и чрез такива нашумели заглавия от съветски автори, предназначени за по-широк кръг читатели, като „Японски записки“ от Н. Федоренко, „Клончето на сакурата“ от В. Овчинников и други. Сред хилядите страници, на които разнолика Япония оживява под перото на руски и съветски автори, едни от най-ярките са историческите записки на руския капитан В. М. Головнин, попаднал в плен при японците от 1811 до 1813 година. В тях се развенчава езуитското злоезичничество, поднесло в най-черни краски на неосведомения Запад първите сведения за потомците на богинята на слънцето Аматерасу — легендарната създателка на японските острови: