Все още нямаше представа какво би могло или дори какво би трябвало да се направи с косатките. Но както много добре разбираше, за да получат помощ от хората, делфините трябваше да докажат, че могат да им дадат нещо в замяна.
Още през шейсетте години на двайсети век доктор Джон Лили, първият учен, направил опит да влезе във връзка с делфините, предложил областите, в които биха могли да сътрудничат на хората. Например да спасяват оцелелите от корабокрушения — Джони бе доказателство — и да помагат неимоверно много в разширяването на познанията за океаните. Делфините положително познаваха същества, които човек никога не бе виждал, биха могли да решат и все още нерешената загадка за Голямата водна змия. Ако помагаха на рибарите в по-широк мащаб, те можеха да играят и важна роля при изхранването на шестте милиарда жители на планетата.
Струваше си всички тези идеи да се обмислят, а професор Казан имаше и свои. Делфините могат да открият и проучат останките от потънали кораби поне на триста метра дълбочина — най-голямата дълбочина, до която стигат. Дори ако корабът се е разпаднал преди векове и се е покрил с тиня или корали, те пак ще го открият. Имат чудесно развито обоняние — или по-скоро вкусов апарат, и откриват едва доловими следи от метал, петрол или дърво във водата. Делфини следотърсачи, които душат като хрътки морското дъно, могат да направят революция в подводната археология. Професор Казан понякога се питаше с копнеж дали не биха могли да се научат да търсят злато…
Професорът беше готов да изпита някои от теориите си и „Летящата риба“ потегли на север с Ейнар, Пеги, Сузи и Спутник в новомонтирани цистерни на борда. Носеха и специална апаратура. Но за най-горчиво разочарование на Джони, ОСКАР му забрани да участвува.
— Съжалявам, Джони — каза професорът, докато начумерено изучаваше подадената му от компютъра карта. — Имаш отличен по биология, петици по химия и физика, но четворки по английски, математика и история. Това съвсем не е достатъчно. Колко време прекарваш в гмуркане?
— Вчера въобще не съм ходил — опита да се измъкне Джони.
— Не съм изненадан, вчера така и не спря да вали. Говоря за един обикновен ден.
— Е, по няколко часа.
— Сигурно по няколко сутрин и още по няколко следобед. ОСКАР е подготвил нова програма за теб и е съсредоточил вниманието върху предметите, по които си слаб. Боя се, че ще изостанеш още повече, ако дойдеш с нас. Няма да ни има две седмици, а повече време не можеш да си позволиш да губиш.
Това беше то. Нямаше смисъл да спори, дори и да намереше смелост, защото знаеше, че професорът е прав. В известно отношение един коралов остров е най-лошото място за учене.
Минаха две седмици, преди „Летящата риба“ да се върне. Тя спира на няколко места на континента. На север стигна чак до Куктаун, където великият капитан Кук слязъл през 1770 година, за да ремонтира повредения „Индевър“.
От време на време по радиото съобщаваха новини за придвижването на експедицията, но Джони чу пълния разказ едва когато Мик се върна и му докладва. Фактът, че той отиде с кораба, допринесе много за подготовката на Джони, защото нямаше кой да го изкушава да се измъква от учителите си и от учебните компютри. За две седмици напредна забележително и професорът остана много доволен.
Първата находка, която Мик показа на Джони, беше матово бяло камъче с яйцевидна форма, голямо колкото грахово зърно.
— Какво е това? — попита Джони с безразличен тон.
— Нима не знаеш? Бисер! И то доста хубав!
Бисерът не направи силно впечатление на Джони, но той не искаше да засегне Мик, нито пък да покаже невежеството си и затова попита:
— Къде го намери?
— Не аз, а Пеги го извади от сто и петдесет метра дълбочина в Марлин Дийп. Нито един водолаз не се е гмуркал там — прекалено е опасно, дори със съвременна екипировка. Но след като чичо Хенри слезе веднъж на плитко и им показа как изглежда бисерната мида, Пеги, Сузи и Ейнар извадиха неколкостотин килограма. Професорът каза, че ще си платим пътуването.
— Какво — с този бисер ли?
— Не бе, глупчо — с черупките. Те все още са най-добрият материал за копчета и дръжки на ножове, а мидите, които се отглеждат, все не достигат. Професорът смята, че с неколкостотин обучени делфини човек би могъл да има добро предприятийце за черупки от бисерни миди.
— Открихте ли остатъци от потънали кораби?