Разполагаше със сърфа, от който се нуждаеше, но никога не го бе използувал за такава цел. Вълните край Острова на делфините не можеха да се яздят със сърф поради твърдия, плосък корал, натрупан близо до брега. Нямаше го и тукашния плавен, подводен склон, по който вълните се разбиваха и преобръщаха до брега. Мик много пъти бе разказвал с въодушевление как се „хваща вълната“ и на Джони не му се виждаше особено трудно. Чакаш встрани, там, където вълните започват да се разбиват, и когато видиш някоя да се задава зад тебе, риташ във водата с всички сили. А после трябва само да се държиш за дъската и да се молиш да не те изхвърли. Вълната има грижа за останалото.
Струваше му се съвсем просто — но ще успее ли да го направи? Спомни си глупавия анекдот: „Можеш ли да свириш на цигулка?“ „Не зная, никога не съм опитвал.“ Само дето неговият неуспех щеше да има далеч по-сериозни последици от няколко фалшиви тона.
На половин миля от брега нареди на Сузи да спре и я освободи от хамута. После с нежелание отряза ремъците от дъската. Щяха да плющят и да му пречат, когато се понесе през прибоя. Хамутът му струваше много усилия и хич не му се щеше да го хвърля, но си спомни за думите на професор Казан: „Машините винаги могат да се подменят.“ Сега хамутът беше източник на опасност и трябваше да се разделят.
Двата делфина все така плуваха край него, когато нахлузи плавниците и потегли към брега, бутайки дъската пред себе си. Но вече с нищо не можеха да му помогнат. Джони се чудеше дали и те, великолепните плувци, биха могли да се оправят в кипящия въртоп. При подобни обстоятелства делфините често се оказват изхвърлени на сушата, а на него никак не му се искаше да изложи Сузи и Спутник на такъв риск.
Мястото изглеждаше подходящо. Вълните се носеха успоредно на плажа, без да се блъскат във връщащите се вълни и без да се завихрят. Освен това на ниските дюни стояха хора и наблюдаваха прибоя. Може би вече го бяха забелязали — и тогава положително щяха да му помогнат да излезе на брега.
Той се изправи на дъската и буйно замаха, но това не беше никак лесно върху нестабилната платформа. Да, видяха го! Далечните фигури внезапно се оживиха и започнаха да го сочат.
Тогава Джони забеляза по дюните поне десетина сърфа — някои на ремаркета, други просто забити в пясъка, и това съвсем не го зарадва. Толкова сърфове на сушата и нито един в морето… Мик не веднъж му беше казвал, че австралийците са най-добрите плувци и сърфисти в света. А ето че стояха на брега и не рискуваха да влязат в морето при такива вълни. Съвсем обезкуражаваща ситуация за човек, който се готви да направи първия си опит със сърф.
Джони заплува бавно, а ревът непрестанно нарастваше. Отначало вълните го задминаваха гладки и спокойни, но гребените им постепенно взеха да побеляват. Забеляза, че само на стотина метра пред него те започват да се преобръщат и гръмотевично да се стелят към брега. Все още беше в безопасност, на ничията земя между разбиващите се вълни и морето. Някъде под него напредващите вълни, които бяха изминали безпрепятствено хиляди мили през открития океан, за първи път започваха да усещат придърпването и съпротивлението на земята. Оставаха им няколко секунди живот, преди да се сринат с грохот и да се разбият на брега.
Джони дълго се надига и пропада от външната страна на побелялата вода. Наблюдаваше поведението на вълните, проследяваше мястото, където започваха да се разбиват, усещаше мощта им, без да й се поддава. Един-два пъти за малко не се втурна напред, но инстинктът или предпазливостта го задържаха. Беше ясно — очите и ушите му го подсказваха съвсем недвусмислено, — че тръгне ли веднъж, връщане назад нямаше да има.
Хората на брега ставаха все по-възбудени. Някои му махаха да се върне назад и това му се стори глупаво. Къде според тях трябваше да отиде? След това разбра, че се опитват да му помогнат — предупреждаваха го кои вълни не трябва да се опитва да „хване“. По едно време почти се реши да тръгне, далечните наблюдатели му махаха разпалено да върви напред, ала той се изплаши в последната секунда. После видя, че вълната, която пропусна, стигна плавно, леко запенена до брега, и разбра, че е трябвало да послуша съвета им. Те бяха истински специалисти, защото познаваха този бряг. Следващия път щеше да ги послуша.
Задържа дъската насочена точно срещу брега, като поглеждаше през рамо към идващите вълни. Зададе се една, която започна да се разбива още докато се надигаше в морето. Целият й гребен стана в зайчета. Джони погледна към брега и видя, че подскачащите фигури бурно го подканят. Моментът беше настъпил.