Намираха се на няколко мили от острова, когато делфините неприятно го изненадаха, защото започнаха да завиват, сякаш за да заобиколят близката суша. После разбра защо го правят. Рифът беше голямо препятствие и те щяха да го отминат, за да приближат острова от другата страна.
Обиколката отне най-малко час, но Джони остана спокоен, защото беше сигурен, че спасението е близко. Когато салът и неуморимият му ескорт завиха към западната страна на острова, видя лодки на котва, ниски бели постройки, редици от къщички и мургави хора, които се движеха сред тях. Това самотно петънце в Тихия океан имаше доста обитатели.
Делфините като че ли се поразколебаха и той остана с впечатлението, че не им се навлиза в плитки води. Те добутаха бавно сала към закотвените лодки, а сетне се отдръпнаха, сякаш казваха: „По-нататък се оправяй сам.“
В Джони напираше желанието да изрече няколко благодарствени слова, но устата му беше прекалено пресъхнала и не можеше да говори. Затова се смъкна полека от сала. Озова се във вода, която му стигаше до кръста, и изгази до брега.
Към него тичаха хора, но те можеха да почакат. Той се обърна към чудесните силни същества, които го бяха повели на това невероятно пътуване, и им помаха с благодарност за сбогом. А те вече се обръщаха към дома си, към дълбоките води на откритото море.
Тогава нещо стана с краката му, пясъкът се надигна, сякаш за да го помете, и от съзнанието му изчезнаха делфините, островът и всичко останало.
ГЛАВА ПЕТА
Събуди се на ниско легло в много чиста стая с бели стени. Над главата му се въртеше перката на вентилатор, а през пердето на прозореца се процеждаше светлина. Плетен стол, масичка, шкаф и мивка. И без слабата миризма на дезинфекционни средства щеше да се сети, че се намира в болница.
Седна в леглото и веднага изкрещя от болка. Пламтеше от главата до петите. Погледна се и видя, че е ярко червен, а кожата му се бели на едри парцали. Вече беше получил медицинска помощ, защото силно изгорелите места лъщяха, обилно намазани с бял мехлем.
Отказа се от мисълта да се движи и се строполи обратно в леглото с неволен вик. В този миг вратата се отвори и в стаята влезе огромна жена. Ръцете й приличаха на валчести възглавници, тялото й също бе огромно. Сигурно тежеше сто и двайсет килограма, но не беше грозно дебела — просто беше грамадна.
— Ей, младежо! — сгълча го тя. — Какъв е този шум? Досега не съм чувала да се вдига такъв шум за леко слънчево изгаряне!
По гладкото й шоколадово лице плъзна широка усмивка — тъкмо навреме да възпре възмутения отговор на Джони. Той успя да се усмихне неуверено и се остави да му премери пулса и температурата.
— Сега ще те приспя и когато се събудиш, повече няма да те боли — каза тя и прибра термометъра. — Но преди това да ми дадеш адреса си, да се обадим по телефона на вашите.
Джони се вцепени независимо от изгарянията. След всичко преживяно беше решил да не се остави да го изпратят у дома.
— Нямам семейство — проговори той. — Нямам на кого да се обаждам.
Сестрата едва забележимо повдигна вежди и рече скептично:
— Аха, в такъв случай веднага ще ти дам приспивателно.
— Само за момент — помоли Джони. — Кажете ми, моля ви, къде се намирам. Това Австралия ли е?
Сестрата забави отговора си, докато бавно наливаше безцветна течност в измерителна чашка.
— И да, и не. Тук сме на австралийска територия, макар да се намираме на близо сто морски мили от континента. Това е остров от Големия бариерен риф и ти си имал страшен късмет да стигнеш дотук. Хайде гълтай — няма много лош вкус.
Джони се намръщи, но сестрата не го лъжеше. Погълна лекарството и попита:
— Как се казва островът?
Огромната жена се засмя и смехът й прозвуча като грохот от малка гръмотевична буря.
— Точно ти би трябвало да знаеш. — Приспивателното сигурно беше доста силно, защото едва долови следващите й думи и потъна в сън: — Наричаме го Острова на делфините.
Когато отново се събуди беше леко схванат, но от възпалението нямаше и помен. От кожата му обаче беше останала половината и през следващите няколко дни се белеше като змия.
Сестрата го осведоми, че името й е Теси и че е от остров Тонга. Тя го гледаше с одобрение как апетитно похапва яйца, консервирано месо и тропически плодове. След това Джони се почувствува напълно здрав и изпълнен с нетърпение, веднага да започне да изучава острова.
— Не бъди толкова припрян! Има много време — каза сестра Теси, докато ровеше из купчина дрехи, за да му намери риза и къси панталони. — Я опитай тези дали ще са ти добре. Вземи и шапката. Пази се от слънцето, докато получиш загар. Иначе ще ми се върнеш и много ще ме ядосаш.