Майката на Бен, добрата кралица Бел, пристъпи в стаята и плъзна пръсти около мускулестата ръка на мъжа си (още едно животинско качество, което кралят притежаваше - силата на див звяр в образа на мъж). Бел бе все така красива, както в първия ден, когато бе влязла в замъка на Звяра, бляскава в прелестната си жълта рокля. Дори около очите й да имаше фини бръчици от смях, никой не ги забелязваше и те даже я правеха още по-привлекателна.
В момента, в който видя майка си, Бен се почувства по-спокоен. Тъй като той беше тих и притеснителен, а тя нежна и винаги изпълнена с разбиране, Бен и Бел винаги се разбираха невероятно добре. И двамата предпочитаха да забият нос в някоя книга, вместо да се занимават с държавни дела.
- Но тази петиция е подписана от половината персонал на замъка. Виж, ето заврънкулката на Люмиер и подписа на Когсуърт - каза Бен, сбърчил чело. Мисълта за каквато и да е несправедливост беше неприятна, но особено го тревожеше това, че именно хората, на които семейството му разчиташе за почти всичко, смятаха, че имат повод за недоволство.
- Люмиер и Когсуърт биха подписали всичко, което някой им подаде. Миналата седмица подписаха петиция с искане всеки ден да се обяви за почивен - каза баща му с усмивка.
Бен нямаше как да не се засмее. И крал Звяр беше прав. Суетливият французин и веселият британец бяха готови да се съгласят с всичко, само и само да ги оставят да си вършат работата. Сигурно Чип Потс, който беше известен с лудориите си и в замъка, ги беше уговорил да подпишат.
- Така се прави. Слушай народа си, но утвърждавай правото си да ги управляваш. Води с нежно сърце и твърда ръка. Така се става крал!
Крал Звяр протегна юмрук, за да подкрепи думите си и Бен се втренчи в него. После сведе поглед към собствената си ръка, която изглеждаше детска в сравнение с лапата на баща му.
Звяра дръпна Бен да стане на крака и сложи ръка върху неговата.
- Ето. Силна. Мощна. Царствена.
Ръката на краля беше толкова огромна, че тази на Бен направо изчезна в нея.
- Силна. Мощна. Царствена - повтори Бен.
Крал Звяр изръмжа и тупна сина си по гърба, с което почти го събори върху най-близката настолна лампа. Подът затрепери, когато той тръгна да излиза, все така засмян.
Кралица Бел изглеждаше облекчена. Крал Звяр нямаше нищо против да се пошегува със себе си, но не беше склонен да прощава, ако някой друг си позволи подобна шега. Сега тя прегърна сина си и го притисна към себе си.
- Бен. Не е нужно да ставаш втори крал Звяр. Просто бъди себе си, това е повече от достатъчно.
- Татко не смята така.
Бел се усмихна. И двамата знаеха, че няма полза от опити да си обяснят логиката на баща му, така че тя дори не понечи да го стори.
- Каквото и да стане, и двамата с баща ти вярваме в теб. Затова искахме да започнеш да присъстваш на срещите на Съвета. Време е да се научиш как се управлява кралство. От теб ще стане чудесен крал такъв, какъвто си. Честна дума.
- Надявам се - каза Бен колебливо.
- Аз пък съм сигурна - отвърна Бел и го целуна по бузата.
Когато леките стъпки на майка му заглъхнаха, Бен пак взе писалката и сведе поглед към документите. Този път обаче единственото, което виждаше, бе собственият му юмрук със същия златен пръстен във формата на зверска глава, какъвто носеше и баща му.
Силна. Мощна. Царствена.
Той стисна пръсти още по-силно.
Бен се закле, че ще накара баща си да се гордее с него.
6.
Винаги готова за подлост
- Е, изглеждаш много доволна от себе си - отбеляза Джей, когато Мал се тръшна на чина си на първата редица и вдигна крака върху съседния.
- Точно така - съгласи се тя. - Току-що показах на онази малка незабравка какво е усещането да си нежелан.
- Карлос за малко да се разреве, когато му каза, че купонът ще е у тях.
- По-точно да заскимти - засмя се Мал, макар че шегата не беше от най-смешните.
Джей я сръга с лакът и й намигна, след което се запъти към своя чин в другия край на стаята.
Мал беше в добро настроение. Това беше любимият й предмет - пъклени кроежи и мръсни номера за напреднали, преподаван от лейди Тримейн, позната и като Злата мащеха на Пепеляшка. Мал особено харесваше упражненията по мръсни номера.
- Здравейте, ужасни деца - поздрави лейди Тримейн и нахлу в стаята с развети поли на роклята и отегчен поглед. - Днес започвате да работите по годишния си проект: разработване на възможно най-пъкления кроеж.