Изглежда, тази принцеса можела да накара и най-ужасяващия злодей да се усмихне.
Мал обаче не се усмихвала. Тя направо можела да помирише двуетажната торта от кисели ябълки, греховно червени и тъпкани с вкусни червейчета. Колкото и да се опитвала, не можела да не чува крякането на папагала Яго, който отново и отново повтарял историята за тайните пещери, пълни с несметни съкровища, докато на присъстващите не им се прищяло да му извият кльощавия врат.
Мал въздъхнала от зеленоока завист, когато децата долу с възторг започнали да отварят торбичките си с подаръци. Те били пълни с всякакви създания, които щели да изпълняват ролята на злодейски талисманчета, когато пораснели. Малки змиорки морени, деца на Флотсъм и Джетсъм, в мънички аквариуми. Също толкова малки кикотещи се хиени, шумни като прочутите Шензи, Банзай и Ед.
Скокливи, пухкави черни котенца от последното котило на Луцифер. Невъзпитаните им нови стопани крещели от възторг.
Докато празненството все повече се развихряло и хората долу направо се тресели от веселба, сърцето на Мал помръкнало също като настроението й и тя се заклела, че един ден ще покаже на всички какво значи да си истински зъл. Щяла да стане по-алчна от Майка Готел, по-себична от доведените сестри на Пепеляшка, по-подла от Джафар и по-измамна от Урсула.
Щяла да им покаже, на всичките, че е точно като...
- Майко! - изпискала тя, когато зърнала сенките на два огромни и зловещи рога да приближават към балкона, последвани от майка й и развятото й лилаво наметало.
Гласът на майка й бил плътен, мелодичен и неизменно заплашителен.
- Какво става тук? - пожелала да знае тя, докато децата долу се кискали на извънредно неуместния театър на сенките, поставен от страховития доктор Фасилие.
- Рожден ден - изсумтяла Мал. - Аз не бях поканена.
- Така ли? - попитала майка й. Тя надникнала през балкона над рамото на Мал и двете вперили взор в картинката, която се разкрила под тях: синекосата принцеса, седнала на проядена от молци възглавница, се хилела на косматите и привлекателни синове на Гастон - братята близнаци Гастон Младши и Гастон Трети, които демонстрирали силата си, най-вече като всеки завирал огромните си крака в лицето на другия, за да я впечатлят. Смехът й показвал, че се справят успешно.
- Празненствата са за простолюдието - заявила майка й подигравателно. Мал знаела, че тя мрази всякакви подобни събития. Презирала ги почти толкова силно, колкото кралете и кралиците, които обсипвали скъпите си принцески с любов, колкото пухкавите малки феи шивачки и отблъскващите принцове с още по-отблъскващи жребци.
- Въпреки всичко Злата кралица и отвратителното й потомство скоро ще разберат каква непростима грешка са направили! - казала майка й.
Защото майка й била великата Злодеида, Господарката на Мрака, най-могъщата и зла фея на света и най-страховитият злодей по всички земи.
Или поне такава била в миналото.
Някога, много отдавна, гневът на майка й се бил превърнал в проклятие за една принцеса.
Някога, много отдавна, гневът на майка й бил накарал един принц да коленичи пред нея.
Някога, много отдавна, гневът на майка й бил приспал цяло едно кралство.
Някога, много отдавна, майка й била начело на всички сили от Ада.
Единственото нещо, което Мал искала с цялото си сърце, било да стане точно като нея, когато порасне.
Злодеида пристъпила към парапета на балкона, откъдето можела да вижда целия остров, чак до проблясващите в далечината светлини на Аурадон.
Изправила се в пълния си ръст. В същия миг светкавици прорязали небето, чули се оглушителни гръмотевици и върху земята се излял порой. Тъй като на Острова нямало магия, бурята била просто зловещо добро съвпадение.
Празненството приключило и всички присъстващи замръзнали по местата си, когато видели как водачката им се взира злобно в тях от замъка си, изпълнена с гняв.
- Празненството свърши! - съобщила майката на Мал. - Хайде, къш, бягайте, разпръсквайте се, бълхи такива! А вие! Злата кралица и дъщеря ти! Отсега нататък сте мъртви за този остров! Не съществувате! Вие сте нищо! Никога повече не показвайте лицата си отново тук! Инак ще видите какво ще стане!