Както и да е, трябваше да направи нещо по въпроса с плаката, който висеше на стената като сопол. Извади спрейовете и нарисува мустаци и брадичка на краля, след което задраска идиотското му послание. Точно крал Звяр ги беше затворил на този остров. Този лицемер. Е, и тя имаше няколко послания за него, чиято основна идея бе отмъщението.
Това беше Островът на изгубените. Злото живееше, дишаше и управляваше Острова, така че крал Звяр и сладникавите му плакати, увещаващи някогашните злодеи да вършат добрини, нямаха място тук. Кой би искал да си направи лимонада, след като животът му е поднесъл лимони, и вместо за нея може да ги използва като идеални гранати?
На стената до плаката тя нарисува с черен спрей очертанията на два рога, глава и развята пелерина. Над силуета на Злодеида надраска ЗЛОТО Е ЖИВО! с яркозелен спрей, цвета на гоблинова слуз.
Не беше зле. Беше зло. А това беше съвсем добре.
2.
Един хитър крадец
Ако Мал живееше над магазин, то Джей, син на Джафар, живееше в самия магазин и спеше на протъркан килим под стелаж, който се огъваше от древни телевизори с изпъкнали кинескопи, радиоапарати, които не работеха, и телефони с жици. Някога баща му беше великият везир на Аграба, от когото всички се страхуваха и когото всички уважаваха, но това беше много отдавна. Сега злият заклинател бе собственик на „Магазина на Джафар", а Джей, единствен негов син и наследник, беше освен това и единственият му доставчик на стока. Съдбата на Джей може и да бе била да стане велик принц, но тези дни само баща му си спомняше за това.
- Трябваше да яздиш слон начело на тържествена процесия и да махаш на поданиците си - оплака се Джафар тази сутрин, докато Джей се приготвяше за училище: нахлупи червена плетена шапка над дългата си тъмна коса, след като навлече обичайната си „униформа" - лилаво-жълта кожена жилетка и тъмни джинси. Размърда внушителните си мускули и накрая надяна черни ръкавици с капси.
- Както кажеш, татко! - намигна му Джей с палава усмивка. - Ще пробвам да открадна слон, ако ми попадне пред очите.
Защото Джей наистина беше принц. Принц на крадците, измамник и лъжец, чиито лъжи бяха прекрасни като тъмните му очи. Докато си проправяше път по тесните калдъръмени улички и умело избягваше рикшите, теглени от плъховете на професор Ратиган, той успя да се възползва от факта, че пътниците в тях страхливо се навеждат, когато рикшите минават под въжетата, натежали от пране, за да свие няколко портфейла. Урсула го изгони от будката си за риба и пържени картофи, но не и преди той да успее да грабне шепа мазни картофки. После Джей спря за момент да се възхити на колекция най-различни по форма и размер пластмасови кани на витрината на друг магазин и да се почуди дали би могъл да пъхне някоя в джоба си.
Всички боклуци от Аурадон се рециклираха или направо се ползваха на Острова - от вани до брави. Същото важеше и за бившите магически пособия на самите злодеи. Един магазин рекламираше
УПОТРЕБЯВАНИ МЕТЛИ, КОИТО ВЕЧЕ НЕ ЛЕТЯТ, НО МЕТАТ ПРИЛИЧНО
и кристални топки, които вече ставаха само за аквариуми.
Уличните продавачи тъкмо изнасяха гнили плодове и повехнали зеленчуци на изпочупените си сергии и Джей успя да грабне една набита ябълка. Джобовете му се издуха от насъбраната плячка. Помаха дружелюбно на групичка вещици с клюнести носове, седнала на един порутен балкон. Това бяха внучките на Мадам Мим, които макар да бяха доволни, че са далеч от обсега на ловките му пръсти, се изчервиха от поздрава му.
Слугите на Злодеида, едри мъже, подобни на глигани, облечени с кожени парцали и с характерни авиаторски шлемове, дръпнати ниско над очите, изсумтяха почти неразбираем поздрав към Джей по пътя към работното си място. Джей сръчно свали шлемовете им и ги пъхна в колана на панталоните си с намерението да им ги продаде на следващия ден, както правеше всяка седмица. Едва устоя на изкушението да ги препъне, но просто нямаше време да свърши толкова много неща за една сутрин.
Докато шареше с очи наоколо, търсейки нещо, с което да прокара киселата ябълка, Джей зърна познато лице да надига картонена чаша с логото на „Помийната яма" и се ухили.
Идеално.
- Луцифер да те вземе! - кресна Мал, когато чашата изчезна от ръката й. Поколеба се за секунда, преди да се сети.
- Дай си ми я, Джей - нареди тя, сложи ръце на хълбоците си и се втренчи в празното пространство пред себе си.
Той се изкикоти. Толкова беше забавно да ядосва Мал.
- Накарай ме.
- Джей! - изръмжа тя. - Какво да те накарам? Да посинееш? Да пуснеш кръв? Да молиш за живота си? Днес работя по желание на крадеца, така че си избери.