Странно беше да гледаш Острова на изгубените от водата. Изглеждаше почти... хубав, помисли си Мал. Гората беше гъста и зелена, а скалистият плаж драматично се открояваше на фона на синята вода. В далечината виждаше
Изгодния замък. Оттук й се струваше, че блещука под лъчите на залязващото слънце.
- Странно колко различно изглеждат нещата отдалече, нали? - попита я Иви, която бе проследила погледа на Мал.
- Да, сигурно, все тая - отвърна Мал и обърна гръб на Иви. Онази болка, която бе усетила преди известно време, отново се прокрадна в тялото й, а това не й харесваше. Изобщо не й харесваше.
Мал разбра, че са пристигнали на Острова на обречените само по това, че двигателят угасна. Все още нищо не се виждаше на повече от метър напред. Тя се измъкна от лодката и слезе на каменистия бряг, последвана бързо от останалите. Гоблинът отпраши веднага.
Мъглата леко се поразсея, докато си проправяха път към вътрешността. След малко се озоваха пред порта, покрита с гъсталак от трънливи храсти. Отвъд портата, високо на един зъбер, извисяващ се над тях, бе кацнал голям черен замък, почти руина, която се открояваше на тъмнеещото небе.
Тръните около и по портата бяха толкова гъсти и остри, че щяха да пронижат и да издерат всеки, който посмееше да се доближи. По-лошото обаче бе, че из гъсталака пълзяха смъртоносни отровни паяци. Навсякъде витаеше ужасно, зловещо усещане.
Четирите деца стояха като парализирани пред входа, неспособни и нежелаещи да решат какво да правят, а кутията в ръцете на Карлос не спираше да пиука. Ако наистина се свързваше с Окото на дракона, беше ясно, че скиптърът е някъде зад трънливата порта.
Мал се навъси.
Накрая Джей наруши мълчанието.
Той подаде на Мал и на Иви по един сребърен кинжал, а на Карлос даде спрей против насекоми. За себе си остави мачете с червена дръжка.
- Редовно ли си носиш брадва в джоба? - поинтересува се Карлос.
- Че кой не носи? - отвърна Джей с усмивка. - Забелязъл съм, че когато непрекъснато крадеш това и онова, рано или късно се научаваш да си подготвен за всичко.
Мал трябваше да признае, че плячката на Джей им идва добре точно в този момент.
Джей изсече просека с мачетето и останалите тръгнаха предпазливо след него. Мал разсече един трънлив клон с кинжала си. Клонът се сгърчи и изсъхна пред очите им. Иви направи същото с клон от другата страна на просеката, а Карлос напръска космата тарантула със спрея. Паякът падна мъртъв на земята.
Нямаше да е лесно, но вече бяха свикнали с тази мисъл. Навлизаха все по-навътре и по-навътре в мрачната гора и се приближаваха към замъка.
21.
История, стара като света
„Просто бъди себе си - има и други начини, с които да покажеш сила, начинът на баща ти не е единственият". Думите на майка му кънтяха в на Бен, когато пристигна на срещата си със Сърдитко, който беше избран за представител на джуджетата и помощниците в обсъждането на петициите и молбите им.
Страхотно. Чудесно. Просто идеално. Среща на четири очи със Сърдитко.
Бен поклати глава. Подозираше, че който и да е друг щеше да е по-добър избор от Сърдитко, вечно недоволното старо джудже.
При последната им среща джуджето се бе засегнало от една захарна бисквита. Разговорът беше обречен.
На Бен му се искаше хората да спрат да му повтарят да бъде себе си. Звучеше като съвсем прост съвет и може би щеше да е лесен за изпълнение, стига да имаше някаква представа кой е самият той.
Кой беше той?
Принц Бен, син на крал Звяр, наследник на трона на великото кралство Аурадон?
Със сигурност не беше като баща си, който знаеше как да управлява твърдо, но без принуда. Бен вътрешно се сгърчи, като си спомни как се качи на масата и се разкрещя на последната среща.
Това не беше той.
Той беше принц Бен, син на крал Звяр и кралица Бел, наследник на трона на великото кралство Аурадон.
Защото точно като майка си, Бен беше тих и мил, и онова, което обичаше да върши най-много от всичко, бе да се потопи в света на някоя книга, за предпочитане по-дебела. Детството му не бе преминало в ходене на лов, фехтовка или геройски прояви на някое бойно поле.
Детството си бе прекарал в библиотеката.
Той споделяше любовта на майка си към четенето открай време. Най-скъпите му спомени бяха от времето, когато седеше до кралица Бел пред огромната камина във великолепната библиотека и двамата четяха. Неговите книги бяха измъкнати от долните рафтове на библиотеката, а нейните винаги идваха от най-високите. Райско време.