Веднъж, когато баща му научи, че цял ден са се крили в библиотеката, и ги упрекна, че са си спестили присъствието на кралския банкет, „заради някакви истории", майка му възрази с много страст:
- Това не са просто „някакви истории" - заяви тя тогава. - Те са царства. Светове. Те са перспективи и мнения, които ти няма как да познаваш, от животи, които не си живял. Тези истории са по-ценни от която и да е златна монета и по-важни от който и да е банкет. Надявам се това да ти е известно като на крал!
Очите на крал Звяр заблестяха и той вдигна кралица Бел в прегръдките си без всякакво усилие.
- А ти като моя кралица, би трябвало да си наясно колко много те обичам за това!
После пое и сина си на ръце и тримата си направиха късен обяд със сметанови пасти в градината.
Разбира се.
Бен се усмихна. Отдавна не се беше сещал за този ден.
Осъзна, че все още мисли за него, когато Люмиер въведе старото джудже в заседателната зала.
Сърдитко кимна и се настани срещу принца, а краката му увиснаха над пода като на дете, седнало на твърде висок стол.
- Е, за какво е всичко това, млади човече? - той се закашля. - Не съм в настроение за емоционалните ти изблици.
Джуджето огледа масата предпазливо, сякаш момчето щеше всеки момент да скочи върху нея. Изобщо не докосна подноса със захарни бисквити и чашата със сайдер.
- Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем днес - започна Бен. - Сметнах, че ще е по-лесно, ако сме само двамата. Тъй като всички малко... повишихме тон последния път.
- Кхм - прокашля се Сърдитко. - Ще видим тази работа. Надявам се, че не възнамеряваш отново да скачаш на масата и да крещиш като животно.
Бен се изчерви.
- Моля за извинение за поведението си онзи ден. Държах се... глупаво.
- Ти... какво? - извинението свари Сърдитко неподготвен.
Бен сви рамене.
- Признавам го. Не знаех какво върша и развалих всичко. Със сигурност не мога да те обвиня, че не ми вярваш и сега.
Сърдитко го изгледа, намусен, но и с намек за приятна изненада.
- Продължавай.
Бен се усмихна. Все беше някакво начало.
- Разбираш ли, поканих те, защото прочетох всичките хиляда и една страници на оплакванията ви.
- Наистина ли? Всичките хиляда? - не повярва Сърдитко. Явно беше впечатлен макар и неволно.
- И една - усмихна се Бен. Той четеше бързо и слушаше внимателно. Щеше да бъде себе си, щеше да има нужда от тези две свои способности, за да реши проблема с оплакванията веднъж завинаги.
- Доколкото разбрах, излиза, че ти и колегите ти настоявате да бъдете изслушани и да имате глас в решаването на своето бъдеще. Нещо повече от място в Съвета.
- Не е кой знае колко сложно, нали? - попита Сърдитко разпалено.
- Не, не е - съгласи се Бен. - Мисля, че можем да стигнем до съвсем лесно решение.
- Какво предлагаш?
Бен размести документите пред себе си. Обмисли отговора си и как точно да го каже. Как го беше казала майка му? „Перспективи и мнения, които не познавам, от животи, които не съм живял".
Бен се усмихна.
- Предлагам да се вслушаме в хората, които най-добре знаят за какво става дума.
Сърдитко повдигна вежда.
Бен направи справка с документите.
- Да започнем с русалките. Предлагам да вземат такса една сребърна монета на човек за подводните обиколки. Също така ще говоря с Ариел да даде на Флаундър малко почивка от благотворителните събития.
Сърдитко кимна.
- Звучи разумно. Добре.
- Освен това направих спестовен фонд за далматинците, който ще се използва за висшето им образование. Всичките сто и един ще могат да се възползват от „Помощ за кученцата".
Бен бутна бялата папка на черни петна, която съдържаше всички нужни формуляри, към Сърдитко.
Сърдитко я взе.
- Понго ще оцени жеста - каза той. - А за нас, миньорите, какво предлагаш?
- Половината от това, което вадите от мините, ще остава за кралството - каза Бен. Знаеше, че баща му няма да приеме по-малко.
- Половината? А останалите диаманти? Те къде ще отиват? - попита Сърдитко, разтревожен.
- Другата половина ще отива в пенсионен фонд. Фонд за джуджетата, техните семейства и децата им. Кажи на Срамежливко да не се притеснява.
- Струва ми се справедливо - кимна Сърдитко с нежелание. - Ами ограниченията за магия? Между нас да си остане, но онези три феи вдигат много шум.
- Трите добри феи ще трябва да отнесат оплакването си до феята кръстница. Опасявам се, че нищо не мога да направя по техния въпрос. Но ще им насроча среща с нея. Това мога да направя.
- А молбата на джина за неограничено пътуване в границите на кралството? -намръщи се Сърдитко. В момента джуджето изглеждаше затруднено да намери причини да се сърди.