- Одобрява се, стига преди да тръгне, да съгласува маршрута си с двореца.
Това беше трудно решение, защото баща му не искаше „синьокожият откачалник да никне, където не го сеят, без предупреждение," но Бен успя да убеди крал Звяр, че ако жителите на кралството са предварително уведомени за появата му, всичко ще бъде наред.
Сърдитко скръсти ръце.
- А горските създания? Те работят без почивка, все изморителна работа, направо им окапват лапите и копитата.
- Изпратих екип да монтира съдомиялни машини, перални със сушилня и прахосмукачки във всяко горско домакинство. Време е да осъзнаем, че живеем в двадесет и първи век, не смяташ ли? Включително и горските обитатели.
- Пфу - изпухтя Сърдитко. - Нямам особена слабост към модерните глезотии, но мисля, че пухкавите ни приятели ще ги оценят. Трудно е да миеш чинии на ръка, когато нямаш ръце, нали разбираш.
Бен се опита да сдържи смеха си.
- Що се отнася до Мери и другите мишки, отсега нататък ще им бъде заплащано с най-качественото сирене в кралството от собствения склад на краля.
Бен пусна листа, който държеше, на масата.
- Честно е - кимна Сърдитко.
- Е, постигнахме ли съгласие?
Сърдитко протегна ръка.
- Да.
Бен стисна ръката на джуджето. Изпитваше много по-силно облекчение, отколкото показваше. (Поне се надяваше да не го показва. До този момент вече бе толкова потен, че не можеше да прецени със сигурност.)
- Знаеш ли какво, млади човече? - изсумтя Сърдитко и свъси вежди.
Бен се стегна в очакване на някаква забележка, но нищо подобно не последва.
- От теб ще излезе добър крал - каза джуджето с усмивка. - Предай поздравите ми на баща си и на майка си.
- Непременно - рече Бен, доволен от срещата. Бутна стола си назад и стана от древната маса. Работата му беше приключила. Поне за днес. „Но ако царуването се състои в това, май няма да се окаже толкова трудно, колкото си мислех".
Джуджето взе шапката си, скокна от стола и тръгна към вратата.
Изведнъж спря.
- Знаеш ли, синко, понякога ми напомняш на нея.
Всички в кралството обичаха кралица Бел.
Бен се усмихна.
- Ами надявам се наистина да приличам на нея.
Сърдитко сви рамене и отвори вратата.
- Не си и наполовина толкова красив, колкото е тя, това мога да ти кажа. А и майка ти със сигурност щеше да се погрижи на срещата да има една-две сметанови пасти. И поне четири-пет боровинки в бисквитите.
Бен се засмя, когато вратата се затръшна.
22.
Мостът на гаргойлите
До момента всеки етап от приключението се беше сторил на Карлос малко по-авантюристичен, отколкото очакваше.
Това прозрение би могло да е проблем за средния учен, който не обича да прави обиколки на подземните гробници и предпочита да стои в лабораторията. Вярно, на Карлос му бе прилошало по време на пътуването до Острова на обречените, но не беше повърнал.
Погледнато от тази страна, той бе доказал, че е по-смел, отколкото някой би предположил.
Поне така си каза самият Карлос.
После си каза, че се е справил по-добре от всеки друг в класа му по съмнителни науки. Изсмя се на глас, когато си представи вечния си враг по този предмет на свое място, което накара Джей да го сбута и да го попита дали пък не приема идеята за лудия учен прекалено буквално.
- Не съм луд - увери Карлос спътниците си. Въпреки всичко съзнателното усилие да не повърне в бушуващото море бе изцедило запасите му от изтощителна решимост и когато четиримата най-сетне се озоваха на твърда земя, и то отвъд гората от тръни, Карлос искрено се зарадва, като съзря пътека, водеща към тъмния, извисяващ се над тях замък на хълма.
Добрият стар прахоляк и камъчетата по пътеката никога не му бяха изглеждали толкова привлекателни.
Докато не започна да вали, при което прахът се превърна в кал, а камъчетата станаха хлъзгави.
Е, поне не беше море, успокояваше се Карлос. Вероятността да се удавиш насред кал и камъни бе нищожна.
Освен това изобретението му пиукаше на равни интервали, а сензорната му лампичка светеше по-ярко и по-начесто с всяка стъпка, която ги приближаваше до замъка.
- Окото на дракона със сигурност е там - възкликна Карлос с въодушевлението на учен, провеждащ важен експеримент. - Ако машината не греши, значи отчита огромен прилив на електрическа енергия. Ако в купола има дупка, магията вероятно изтича насам, но не като на Острова на изгубените.
- Може дупката да е над това островче - предположи Иви.