Колкото повече числа изреждаше, толкова по-лесно местеше краката си.
Това и правеше.
Карлос стъпи на първия камък от редицата, която водеше към моста. В момента, в който докосна камъка, гаргойлите от двете им страни размахаха крила.
- Леле! - възкликна Джей.
- Не - рече Иви. - Просто... не.
- Как е възможно? - почуди се Джей. - На Острова няма магия.
- Дупката в купола - напомни му Карлос. - Явно е съживила замъка или нещо подобно, като химическа реакция.
Изглеждаше смислено: не само Диабло е бил съживен, а и целият замък.
Карлос направи още една крачка и още една, и застана на самия ръб на моста.
Мал, Иви и Джей вървяха след него.
Каменните създания се съживяваха с ръмжене, а мостът затътна под тях. Ужасяващите очи на грифоните светнаха в зелено и осветиха мъглата наоколо. Погледите им се насочиха към четиримата натрапници и ги обляха в светлината си като прожектори. Гаргойлите изправиха превитите си гърбове и станаха двойно по-високи.
„Иви е права", каза си Карлос. Наистина бяха грозни, с криви зъби и раздвоени езици. Не можеше да откъсне поглед от страховитите муцуни.
- Може би е остатъчна магия от времената преди купола - предположи той. -Каквато и да е причината, сигурно е част от същата сила, която съживи Диабло.
- Същата сила? - Мал изглеждаше като омагьосана. - Имаш предвид силата на майка ми?
- Или същата електромагнитна вълна - Карлос се замисли за последния час по съмнителни науки. - Вече не знам как да ги различавам.
Джей преглътна нервно, когато един от гаргойлите се приведе напред, сякаш всеки момент щеше да скочи върху Карлос.
- Точно сега си мисля, че разликата няма значение - обяви Джей.
- Кой е там? - изтътна гласът на гаргойла, който стоеше вдясно от Карлос.
- Не може да минете - додаде онзи вляво.
- Така ли? Кой казва? - Карлос направи крачка назад, последван от останалите трима. Спогледаха се нервно, почудиха се какво да правят сега. Не бяха подготвени за гаргойлите, не очакваха сблъсък. Задачата се оказа по-трудна, отколкото очакваха, може би дори невъзможна.
Само че това нямаше значение. Даже Карлос знаеше, че вече няма връщане назад.
- Размърдайте се, грозотии! - изкрещя Мал иззад гърба му. После изгледа грифоните кръвнишки. - Иначе аз ще ви накарам!
Гаргойлите изръмжаха, изкривиха муцуни в гримаса и размахаха крила заплашително.
- Други предложения? - Карлос погледна, притеснен през рамо. - Нямаме оръжия, нямаме магия. С какво ще се бием? Освен това как ще се бием с тези каменни същества?
- Трябва да има начин - настоя Мал. - Трябва да минем! - изкрещя пак. -Пуснете ни!
- Да, ама не ми се вярва това да има ефект - въздъхна Иви.
Гаргойлите втренчиха злите си светещи очи в децата, оголиха зъби и пак запляскаха с криле.
- Не може да минете - повториха отново в един глас и в същия момент плътните сиви облаци, заобикалящи моста, се разделиха и разкриха дупка насред моста. Дупка, дълга повече от десет метра, под която нямаше нищо освен въздух.
Мостът беше счупен, непроходим.
- Страхотно - рече Джей. - Хубаво. Не ми пука. Може ли вече да си вървим?
Останалите се втренчиха в дупката.
Карлос призна пред себе си, че Джей вероятно е прав.
Нямаше начин да стигнат до крепостта. Бяха дошли чак до тук и се бяха провалили. Дори да минеха покрай гаргойлите, нямаше да могат да прекосят моста, защото мост нямаше. Положението беше безнадеждно. Приключението бе свършило още преди да започне.
Карлос отстъпи назад и забеляза нещо гравирано на камъните край началото на моста. Той седна и го прочете.
- Какво пише? - попита Мал и приклекна до него.
Той избърса мръсотията и мъха и разкри изречение, което гласеше: „Който иска да премине моста, трябва да спечели правото за това."
- Супер. Какво е това, инструкции ли? - Мал огледа останалите. - Какво значи? Как ще си спечелим правото да минем?
Иви поклати глава и отново огледа гаргойлите и дупката в моста.
- Не знам, Мал. Май не сме си спечелили каквото и да било до момента.
- Освен това сме нарушители - добави Джей.
Иви се намръщи.
- Мисля, че трябва да се върнем. Може би мостът е бил разрушен, може да си е стоял така години наред. Може би вече никой не минава по него.
- Не. Тези думи трябва да значат нещо. Само че дали е загадка, или предупреждение? - почуди се Мал. Тя погледна дупката в моста, разбута останалите и тръгна напред. Беше решена да отговори на въпросите си.
- Какво правиш? - извика след нея Карлос. - Мал, чакай! Не мислиш разумно.