Карлос помисли, че този път периодичната таблица няма да му помогне.
- Коя Е ЕДИНСТВЕНАТА й Любов? - потретиха въпроса си гаргойлите и разпериха ципестите си криле. Когато те се срещнаха, мъглата се завихри над чудовищата.
- Окото на дракона? - пробва пак Мал. - То е единственото, което интересува моята майка.
- Да е най-красива на света! - извика Иви. - Ако не тя, тогава аз!
Джей само сви рамене.
- Аз не мога да помогна. Съмнявам се, че отговорът ще е Джафар, Пижаменият принц.
Първо им се стори, че гаргойлите клатят глави отрицателно, но в следващия момент Карлос си даде сметка, че движението е заради клатенето на моста.
Всичко скърцаше и стенеше, а гаргойлите почти ги бяха достигнали. Зъбите му затракаха. Иви загуби равновесие и се хлъзна на ръба на моста, но Карлос успя да я хване. Джей се вкопчи в една полусрутена подпора и протегна ръка към Карлос, за да не изпусне Иви.
- Бързо! Някой да измисли отговор - изпъшка Джей. - Няма да издържа още дълго.
Иви изпищя, разлюляна над бездната, а Карлос се вкопчи по-здраво в синята й ръкавица, която започна да се изхлузва от ръката й пръст по пръст.
- МИСЛИ, МАЛ! Какво обича Злодеида? - кресна Карлос. - Трябва да обича НЕЩО!
- КОЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА й ЛЮБОВ? РАЗГАДАЙТЕ ЗАГАДКАТА ИЛИ ПОЛЕТЕТЕ КЪМ МРАКА - изсъскаха гаргойлите.
- Диабло? - изкрещя Мал. - Да не е Диабло?
В отговор мостът се разлюля под краката й и Мал се плъзна към ръба, като само по чист късмет успя да се хване за Джей, който сега държеше всички. Цялата крепост се тресеше. От външните й стени заваляха камъни, а кулите така се разлюляха, че едва не се срутиха върху главите им.
Мостът все така се люлееше.
- Чакайте! - викна Джей. - Хора! Нямат предвид Злодеида! Все още говорят за Круела! Бързо, Карлос, коя е единствената й любов?
Карлос не беше в състояние да мисли. Прекалено много се страхуваше. Даже не можеше да изговори цяло изречение. На всичкото отгоре отговорът го плашеше още повече.
Може би именно затова беше сбъркал при първия си опит.
„Не мога да понеса да го кажа на глас."
Гласът на Джей отекна във въздуха.
- КАРЛОС! КОЯ Е ЕДИНСТВЕНАТА ЛЮБОВ НА МАЙКА ТИ?
Трябваше да каже.
Така или иначе, отдавна знаеше, че е истина.
Понякога, като например този следобед, си помисляше за малко, че има предвид него, но заблудата не траеше дълго.
Защото тя никога нямаше предвид него.
Нито веднъж. Никога.
Карлос отвори очи. Трябваше да каже, и то веднага.
- КОЖИТЕ! КОЖИТЕ СА ЕДИНСТВЕНАТА й ЛЮБОВ! - изкрещя той. Тя го повтаряше през цялото време. И този следобед го бе казала - пред всички.
- Единственото нещо, от което се вълнува майка ми, е глупавият й дрешник с глупавите й кожени палта. Но вие това го знаете.
Това бе истината и като всяка истина имаше сила.
След секунда четиримата се озоваха от другата страна на моста с гаргойлите и всичко отново стана нормално. Нищо не се клатеше и люлееше, никой не бе застрашен да падне от моста, а гаргойлите отново се вкамениха.
Макар Карлос да бе готов да се закълне, че един от гаргойлите му намигна.
Засега бяха в безопасност.
- Добра работа - похвали го Мал, която се бе запъхтяла. - Добре, а сега накъде? Карлос, все още разтреперан, погледна пиукащата кутия в ръцете си.
- Насам.
23.
Чудеса без край
Забранената крепост напълно заслужаваше името си. Щом четиримата приключенци пристъпиха през масивната дъбова врата, стана невъзможно да отличат мрачния свят на сенките, останал навън, от мрака на мястото, в което току-що бяха влезли. При всички случаи беше потискащо тъмно и колкото по-навътре влизаха Джей, Карлос, Иви и Мал, толкова по-силно отекваше уплашеният им шепот из призрачните помещения, изпаднали в забвение.
На Джей му се прииска да си беше облякъл нещо по-топло от кожения елек. Устните на Мал започнаха да посиняват, дъхът на Карлос излизаше на бели облачета, а пръстите на Иви бяха студени като ледени висулки, когато Джей ги хванеше. (Веднъж. Или дваж. И само с цел затопляне.) Беше по-студено от вътрешността на „Дракон Хол" и нямаше изгледи да се стопли. Нямаше нито дърва в камините, нито термостати за включване на централно отопление.
- Това са те, днешните замъци - въздъхна Иви. - От един огромен и мразовит затвор в друг.
Мал се съгласи с кимване. Джей си помисли, че в сравнение с крепостта магазинът на Джафар е направо уютен, но не сподели мисълта си с останалите. Във всеки коридор току над черния мраморен под се носеше гъста мъгла.