Всички се обърнаха към огледалото, което бе придобило подобие на лице в дълбините си.
Най-красива си била и пак ще бъдеш, ако докажеш, че си умна, и изредиш всички съставки за Амбулантния търговец.
Това изрече огледалото.
- Нормална главоблъсканица! - възкликна радостно Карлос. Обожаваше главоблъсканиците.
- Не, не е главоблъсканица. Заклинание е - каза Джей и го изгледа така, сякаш е откачил.
- Знаех си! - рече Мал.
- Какво е Амбулантния търговец? - попита Джей.
- Очевидно е това. Това, което току-що ни се случи - обясни Мал. - Иви, знаеш ли съставките за Амбулантния търговец? Май ако ги назовем, ще развалим заклинанието.
- Не ние - поправи я Карлос. - Иви. Огледалото каза „най-красивата" - той погледна Мал и внезапно се засрами. - Извинявай, Мал.
- В момента няма нищо красиво в мен - каза Иви. - Но съм чувала за
Амбулантния търговец.
Тя отново погледна огледалото, смаяна от ужасното си отражение.
- Разбира се, че си го чувала. Нали е най-прочутото заклинание на майка ти! Не помниш ли, с него подлъгала Снежанка да изяде ябълката - нетърпеливо заобяснява Мал.
- Не ме притискай! Ще се паникьосам. Преди го знаех, но сега не мога да мисля за нищо освен за това - Иви посочи отражението си. - Като парализирана съм.
- Де да знам. Според мен е някак готино - каза Джей. - Можеш да откраднеш какво ли не, ако изглеждаш така.
Карлос кимна.
- Има право. Може да направиш една пробна обиколка така из Острова.
Иви заплака с глас.
- Не помагате - скара им се Мал.
Иви заплака още по-силно.
- Иви, стига де. Това не си ти. Знаеш го. Не позволявай на крепостта на майка ми да влезе под кожата ти - взе да я успокоява Мал със страст, каквато досега не беше проявявала към нищо, доколкото я познаваше Иви.
- Просто такъв е маниерът на май... на Злодеида. Намира слабите ти места и ги удря едно по едно. Да не мислиш, че попаднахме на Вълшебното огледало случайно, като се има предвид, че групичката ни включва и Най-красивата на света?
- Мислиш, че е нарочно? - Иви изглеждаше малко по-спокойна и даже леко заинтригувана.
- Мисля, че е изпитание като всичко останало тук. Като Карлос и гаргойлите или Джей и Устата.
- Добре - кимна Иви бавно. - Наистина ли мислиш, че ще се справя?
- Сигурна съм, че ще се справиш, загубенячко такава. Тоест, Най-красива загубенячко - ухили се Мал.
Иви също се ухили в отговор.
Е, добре, може би щеше да се справи.
- Чела съм това заклинание стотици пъти в гримоара на майка ми.
- Само така - насърчи я Мал и я тупна по гърба.
- Виждам думите съвсем ясно, сякаш страницата е пред очите ми - продължи Иви малко по-високо и се поизправи.
- Точно така, браво. Разбира се, че можеш. Заклинанието е класика.
- Класика - каза си Иви. - И аз така го нарекох. Помниш ли?
Щеше ли да успее?
Тя погледна остарялото си, грозно отражение право в очите.
- Прах от мумия, за да се състаря! - извика тя.
Изведнъж бръчките й изчезнаха. Карлос нададе радостен възглас, защото и неговите бяха изчезнали. Никак не му беше харесало да гледа злобарските бръчки по лицето си.
Иви се усмихна.
- За скриване на дрехите, черна роза!
След секунда дрехите на всички се върнаха към нормалния си вид.
- За да си състаря гласа, старчески кикот! - продължи тя и още докато го казваше, възвърна истинския си глас, млад и мелодичен.
Джей се засмя от радост, но вече не с дрезгавия смях на старец.
- За бялата коса - писък на ужас! - каза Иви и видя как косата й върна красивия си, наситеносин цвят. Гъстите виолетови къдри на Мал също се завърнаха, а в косата на Карлос се появи черното.
Иви бе почти готова и гласът й зазвуча с повече увереност, докато си припомняше последните думи на заклинанието.
- Порив на вятър - да раздуха омразата, и гръмотевица, за да разбъркам всичко! Това е посланието ми, а сега развали заклинанието!
И четиримата запляскаха с ръце и започнаха да подскачат като полудели. Дори Иви се усмихваше широко.
Никога не се бе радвала толкова да види образа си в огледалото, но сега, когато вече изглеждаше като себе си, осъзна, че веднъж в живота й никой не се интересува как изглежда. Включително самата тя.
Беше като магия.
25.
Драконово проклятие
Докато крачеше най-отзад, Мал си припомни какво бе казала на Иви - че всичко в замъка е изпитание.
Карлос се бе изправил срещу гаргойлите, а Джей - срещу Пещерата на чудесата. Иви бе победила Вълшебното огледало.