Мал пристъпи пред Карлос.
- Не е нужно да правиш нищо - тя направи още една крачка и после още една. -Искам да кажа, че няма да те оставя само ти да се кефиш на гаргойлите и моста им - продължи, като се опитваше да звучи убедително. - Сега е мой ред.
- Какво? - обърка се Карлос.
Вятърът се засили, но Мал не спря да върви.
След малко се загърна по-здраво с якето си и извика към гаргойлите:
- Не ме плашите! И по-страшни неща съм виждала. Къде си мислите, че съм израснала, в Аурадон ли?
Сега вятърът направо виеше около нея. Тя направи още крачка напред и
подкани останалите трима да минат зад нея.
- Да не си полудяла? - Джей поклати глава, но застана зад нея.
- Мал, сериозно. Не е нужно да правиш всичко това - прошепна Карлос и се скри зад Джей.
- Определено си откачила - заяви Иви иззад гърба на Карлос.
- Аз? Откачила? - Мал извиси глас. - И как да не съм откачила? Ходя на училище в гробище и ям сухи кифли за закуска. Собствената ми майка ме праща на забранени места, като това тук, заради някаква стара птица и една пръчка -рече тя присмехулно. - Не можете да ми направите нищо по-лошо от това, което вече съм преживяла.
Докато говореше, Мал не спираше да върви напред. Беше минала повече от половината мост, а останалите трима я следваха плътно.
Вятърът свистеше и плющеше около тях, сякаш искаше да ги вдигне и да ги хвърли през моста, ако Мал му позволи. Само че тя нямаше да го направи.
- Само това ли е? - тя вирна брадичка още по-високо. - Да не мислиш, че някакъв си ветрец ще ме стресне?
В небето блесна светкавица и тя хукна да бяга. Останалите не изостанаха. Докато стигнат твърда земя, мостът бе започнал да се клати толкова силно, че едва не се разпадна отново.
Само че този път разпадането нямаше да е зрителна измама.
В момента, в който усети под краката си твърда земя, Мал се препъна в щръкнал корен и падна, повличайки със себе си Карлос и Иви. Джей, единственият останал прав, избухна в смях.
Скоро осъзна, че не само той се смее.
- Ей, хора.
Мал вдигна поглед. Бяха заобиколени от тълпа гоблини, които доста приличаха на онези, които ги бяха преследвали из гоблинските коридори в Забранената крепост. Само че тези изглеждаха по-дружелюбни.
- Момиче - каза един.
- Смела - додаде друг.
- Помощ - рече трети.
- Не схващам - заяви Иви и седна на земята. Мал и Карлос се изправиха. Джей отстъпи назад.
Накрая четвърти гоблин въздъхна:
- Струва ми се, че онова, което искат да изразят спътниците ми, е колко много сме впечатлени от твърдостта, която показахте. Смелостта. Постоянството. Всичко това е необичайно по тези места.
- Места - повториха гоблините в хор.
- То говори - рече Иви.
Мал огледа гоблините.
- Ами благодаря.
- За нищо, моля ви - отвърна гоблинът. Другите около него загрухтяха оживено, макар Мал да подозираше, че може и да се смеят. Карлос изглеждаше нервен.
Джей изпуфтя в отговор.
Четвъртият гоблин отново въздъхна и погледна Мал.
- Ако имате нужда от помощта ни, с удоволствие ще ви помогнем да стигнете до местоназначението си.
Той огледа Мал.
Тя също го огледа.
- Местоназначението ни ли?
Той изведнъж се развълнува.
- Изглеждате така, сякаш сте далеч от дома си - обясни и побърза да добави, -макар че не бива да се правят безпочвени предположения. Заключението ми се основава на това, че нито у вас, нито у някой от приятелите ви няма и намек за гоблински произход.
Останалите гоблини отново избухнаха в грухтящия си смях.
Джей се втренчи в гоблина.
- Ти си половин метър. Как ще успееш да върнеш толкова хора в града?
Иви го сръчка с лакът.
- Не се обиждай - добави Джей.
- Обиждай - повториха гоблините и пак загрухтяха.
- Почти съм сигурен, че успя да го обидиш - измърмори Карлос.
- А истината е такава. Самотният гоблин е само гоблин, може би дори звяр -гоблинът се усмихна. - Но заедно, опасявам се, ние представляваме доста успешна армия. Да не говорим, че сме много умели в карането на карети.
- Карам! - останалите гоблини полудяха от вълнение.
Пред очите на четиримата се появи стара желязна карета, доста подобна на онази, в която отпътували Бел и Звяра в края на приказката, само че черна и прогорена, изобщо прилична на нещо, в което кралят или кралицата на Аурадон не биха стъпили.
От всяка страна застанаха по четиридесет гоблина, които се биеха за място.
- Защо го правите? - попита Мал, а седем гоблина с много усилия успяха да отворят счупената врата. - Защо сте толкова добри с нас?