Не можеше да спре да мисли по този въпрос.
Трепна.
- Ох - извика Бен, когато иглата за втори път го убоде под мишницата.
- Извинете, сир, простете ми, сир - изплака Люмиер, който му пробваше костюма за коронацията.
- Няма нищо - каза Бен, който изглеждаше царствено, или поне така казваше Люмиер, в кралскосиньо кадифе с жълти елементи. Костюмът бе принадлежал на крал Звяр и той го бе носил на собствената си коронация.
- Аз съм виновен, че мръднах.
- Умът ви не е тук, сир - отбеляза мъдро Люмиер. - Както подобава на бъдещия крал на Аурадон.
- Може би - изрече Бен.
За бъдещ крал, казваше си той, беше изненадващо колко малко знае за Острова на изгубените. Как се справяха злодеите там, под купола? Как живееха, как се хранеха, как се грижеха за себе си? Как живееха семействата им? Какви бяха мечтите и надеждите им? Какво виждаха, когато погледнеха през прозореца на замъка, къщурката или пещерата си?
Бен си спомни как бе чувал, че някои от тях имат деца. Сигурно някои от децата бяха на неговата възраст, нали? Чудеше се как се справят с живота в сянката на прочутите си родители.
„Предполагам, че и те имат проблем, подобен на моя", помисли си той, загледан в кралския си пръстен със зверска глава, онзи, който бе копие на бащиния му пръстен. С костюма на баща си, преправен от бащиния му шивач. Застанал пред прозореца в бащиния си замък.
„Всички сме в капан. И аз, и те."
Колкото повече мислеше за това Бен, толкова повече се убеждаваше, че е истина. Не беше избрал да се роди принц и да стане крал, както и те не бяха избирали родителите си. Излежаваха наказание за престъпления, които не бяха извършили.
Това беше по-голямо престъпление, нали?
Не е честно. Не сме виновни ние. Нямаме право на глас, когато става дума за собствения ни живот. Живеем в приказка, написана от някого другиго.
В този момент Бен изведнъж разбра защо помощниците искаха повече за себе си. Защото осъзна, че иска даже повече от тях.
Искаше всичко в Аурадон да се промени.
„Всичко", помисли си той. „За всички."
Възможно ли беше? От друга страна, как би могло да не е? Как би могъл той да продължава да живее по същия начин?
Бен се замисли.
Ако ще става крал, то трябва да бъде себе си, така бе казала майка му. А той беше различен от баща си. Това виждаха всички, дори Люмиер. Бен щеше да управлява, но щеше да управлява по различен начин.
Щеше да въведе други правила и закони.
Той отново се сети за момичето с виолетова коса и блестящи зелени очи. Момичето от съня му.
Коя е тя?
Ще я срещне ли някога?
Тя една от тях ли беше? Една от онези изгубени души на прокълнатия остров? Имаше чувството, че е така.
Точно тогава получи прозрение.
Прозрение, което щеше завинаги да промени съдбата и на Аурадон, и на
Острова на изгубените.
Защо не?
Крайно време е.
Взе решение.
- Сир! Къде отивате? - възкликна Люмиер, когато Бен внезапно скочи от мястото си и разпиля иглата, конеца, множеството карфици, кредата и сантиметъра.
- Да намеря родителите си! Трябва да им кажа нещо и не мога да чакам! -викна Бен. - Хрумна ми блестяща идея!
За да разберете какво става по-нататък...
Гледайте продължението на историята по Disney Channel.
Благодарности
Когато бях малко момиченце във Филипините, първият филм, който гледах в живота си, беше „Пепеляшка", любимият филм на майка ми като дете. Това беше и първият филм, който гледах с моята дъщеря, и се превърна и в неин любим филм. (Моят любим е „Спящата красавица".) Магията на „Дисни" беше огромна част от детството ми и сега е също толкова огромна част от детството на дъщеря ми. Беше великолепно да гледам старите филми отново заедно с нея, докато пишех тази книга, както и да споделя с нея новия филм на „Дисни", който я вдъхнови. Все още не мога да повярвам, че ми се удаде възможност да си играя в тази вселена, с героите, които определяха детството ми. Пътешествието беше вълшебно и дължа благодарности на хората, които ми помагаха по пътя.
Най-напред искам да благодаря на издателското ми семейство: редактора ми Емили Мийхън, издателя ми Сузан Мърфи и всички в „Дисни Хиперион", особено Сийл Баленджър, Мери Ан Зисимъс, Саймън Таскър, Елена Бланко, Ким Нюпъл, Сара Съливан, Джаки де Лио, Франк Бъмбало, Джесика Харитън, Дайна Шърман, Елке Вила, Андрю Сансон и Холи Нейджъл. Те бяха до мен в безброй премиери на книги. Благодаря, че не загубихте доверие в мен! Марси Сендърс, която измисли невероятния дизайн, и Моника Мейпър, която се постара всяко злодейско причастие да си отиде на мястото. Великите майстори от отдела за стоки с широко потребление на „Дисни": Андрю Шугърман и Радж Мурари организират най-хубавите купони. Джийн Можър е моят герой. Огромни благодарности на Ребека Фрейзър и Дженифър Магий-Кук от екипа „наследници" и на всички прекрасни хора от телевизионния канал на „Дисни", най-вече на Дженифър Роджърс Дойл, Лий Тран, Накита Матъкс и Гари Марш. Беше вълнуващо да се запозная с режисьора Кени Ортега, дизайнера на продукция „Марк Хофелинг" и със звездите на филма Доув Камерън, Бубу Стюарт, Камерън Бойс, София Карсън и неповторимата Кристин Ченоуит. Сценаристите Сара Париът и Джозан Макгибън създадоха забавен и вдъхновяващ сценарий. Агентът ми Ричард Абейт е важният човек. Мелиса Кан е разкошна. Благодарности и любов за семействата де ла Круз и Джонстън, особено на племенниците ми Никълъс и Джоузеф Грийн и Себастиан де ла Круз. Справям се с малко помощ от приятели, най-вече от милата Марджи Стол. Съпругът ми Майк Джонстън е творчески гений, а той и дъщеря ни Мати Джонстън придават смисъл на всичко.