Над главата й надвисна сянка. Аврора отвори очи и извади слушалките. От нея се разнасяше миризма на трева, но Том, както винаги, се правеше на ударен.
— Ще тръгвам, миличка — обяви баща й с провлачен тексаски акцент, който многото години в Ел Ей не бяха успели да заличат. Той разроши косата й и добави: — И да слушаш.
— Разбира се. Както винаги.
Том повдигна вежди. Скорошният й позор противоречеше с казаното.
— Къде е мама?
— Излезе.
— Няма ли да идва с теб?
— Има сеанс с Линди.
Линди беше психотерапевтката на майка й. Шерилин я посещаваше, откакто двойката беше научила — скоро след раждането на Аврора, — че не могат да имат повече деца. Аврора намираше дълготрайното й упование на Линди и психарските й терапии за леко обидни. Нима беше недоволна, че има дъщеря като нея?! Том не се оплакваше от липса на друго дете.
— Кога ще се върне? — Аврора се надяваше да прекара следобеда сама. Можеше да покани Фара на гости. А и Исус, който, да се надяваме, имаше по-голям брат!
Том не знаеше часа на завръщането на майка й. По отношение на кариерите си родителите й винаги действаха заедно, но опреше ли до лични въпроси, живееха отделно.
— Сериозно ти говоря — каза Том, опитвайки да звучи строго. — Дръж се прилично.
Аврора го удостои с най-пленителната си усмивка.
— Ще слушкам, тате.
Баща й не й повярва. Едва преди два месеца дъщеря му припадна зад волана след коктейл от разнородни наркотици. Ченгетата пристигнаха на мястото на катастрофата и незабавно я откараха в болницата, където изпомпаха целия й стомах и я оставиха да повръща до пълно изтощаване. Не й се размина и арестът. Както и потресаващата снимка. Световните медии я глътнаха като топъл хляб: малката Аврора Наш, някогашното русокосо ангелче на двамата най-преуспели, консервативни и високонравствени американски звезди, се беше превърнало в опиянчена дива на петнайсет години, надрусана до козирката, разминала се на косъм със смъртта. Поведението й шокираше — пренебрежителен поглед и несъответстващо на възрастта й отегчение от живота.
С нагънат като акордеон таван, ферарито ставаше единствено за вторични суровини. Том и Шерилин бяха бесни. Наказаха я за седмица, но още на втората нощ тя се измъкна от стаята си с помощта на Джена. Родителите й така и не разбраха. Том й купи нова кола, но с условието, че ще я кара поне след месец. А и властите още не й бяха възстановили правомощието да шофира. Още колко ли време щеше да кисне без возило?!
— Не може така — заяви Шерилин, но по-скоро състрадателно, отколкото ядосано. Понякога й се искаше майка й да беше с по-силен дух. — Няма да е лошо да те запозная с Линди.
Господи! Предпочиташе да пукне, вместо да посещава кабинета на Линди. По всяка вероятност щяха да провеждат съвместни сеанси или нещо още по-отвратително. Изключено! За пореден път щеше да се измъкне от ситуацията с миловидна усмивчица, големи закръглени очички и искрени обещания.
— Доскоро, дребосък — каза Том и я целуна.
— Доскоро, тате.
Аврора свали горната част на банския си, отпусна се на шезлонга, сложи слушалките в ушите си и отново се замечта за привлекателния китарист и секса в басейна.
Сепна се от хладния въздух. Явно беше задрямала. Слънцето вече залязваше. Колко ли време беше прекарала в страната на сънищата?
Погледна часовника си: наближаваше седем.
Взе дрехите си и влезе в къщата през големите плъзгащи се врати. Имението беше в кънтри стил с нюанси на холивудски блясък. В чест на Том се забелязваха и елементи на тексаска архитектура. Аврора си наля чаша лимонада от хладилника. Отделението за плодове и зеленчуци беше запълнено с авокадовите маски за лице на Том.
Вратата зад гърба й се затвори и тя подскочи.