— Ти пък кой си?!
Някакво момче — по нейна преценка година-две по-голям — стоеше на входа, натоварено с кафяви пазарски торби. Младежът беше с мургава кожа, тъмна коса, набито тяло, зелени очи и свежо, гладко лице. Той изглеждаше не по-малко стреснат от нея.
Аврора се осъзна, че е гола от кръста нагоре. Покри гърдите си с ръце, но голотата й вече беше оказала ефекта си върху неканения гост. Бузите му пламтяха.
— Аа… аз съм… Майка ми е… — Английският му беше доста зле. В съзнанието й изплува мъгливият спомен за мексиканската икономка, която родителите й бяха наели неотдавна.
— Син си на Хулиета?
— Да — отвърна той, все още забил засрамен поглед в земята. — Днес тя не добре… Аз дойдох да помогна… Госпожата каза, че може…
— Говорил си с майка ми? — попита Аврора, свали ръцете си и отпи глътка лимонада. В стаята беше прохладно заради климатика и зърната й се втвърдиха.
Момчето закима. Остави торбите на плота и промълви:
— Аз тръгвам… Вие заета…
— И няма да ми помогнеш да прибера продуктите? — учуди се Аврора, сочейки към пълните торби. — Нали беше дошъл да помагаш?
Досега не беше виждала тъмнокож да се изчервява. Той не беше по-висок от метър и седемдесет, не точно предпочитаният от нея калибър мъже, но определено я привличаше. Интересно дали беше девствен.
— Как се казваш?
— Себастиан.
Тя се усмихна, седна върху плота и кръстоса крака. Очите му бяха на нивото на гърдите й.
— Играеш ли билярд?
Той преглътна и стрелна поглед към басейна.
— Защо гледаш басейна, глупчо? — Не че не можеше да се сети и за няколко развлекателни водни игри. Придърпа ръката му към дясната си гърда и усети как пръстите му притискат меката й плът. Погледът му се плъзна по тялото й. Устата му беше полуотворена — може би от страх, може би от захлас. Допирът на Себастиан стана по-настоятелен и другата му ръка стисна лявата й гърда. Той се наведе и пое едното й зърно с устни.
— Ела с мен — прекъсна го Аврора, слезе от плота и го поведе към игралната зала. На билярдната маса със зелен филц лъщяха подредените топки, а отстрани бяха подпрени щеките.
Момичето седна на ръба на масата, докосвайки гладкия, лъскав фурнир с голите си бедра.
— Съблечи се — нареди тя.
С нервни пръсти Себастиан изхлузи тениската си през глава, разкопча колана и събу дънките си. Имаше широки плещи и мускулести, яки крака. Пенисът му напираше под бельото и беше със скромен, но достатъчен размер. Смъкна слиповете си и ги изрита настрана.
Тя свали бавно долнището на банския си и в момента, в който разтвори крака, Себастиан я притисна, обезумял от страст.
— По-кротко! — дръпна се Аврора. — Не забравяш ли нещо?
Мексиканецът клекна и зарови в джобовете на дънките, докато извади цветна опаковка с презерватив. До тук с предположението за девствеността. Момчето я облада, тя легна на масата и билярдните топки се разпиляха. Вкопчи ръце в ръба, а Себастиан проникваше все по-навътре и по-настървено с ръце под задника й. Почти се беше покатерил върху масата, с едното коляно опряно на зеления филц, а с другия крак здраво стъпил на земята за опора. Такова яко чукане не й се беше случвало. Той се качи на масата, застана на колене и я обърна по корем. Две от топките се затъркаляха и се чу кадифеното туп на точно попадение. Мексиканецът притискаше с едната ръка корема й, а с другата мачкаше гърдите й. Когато влязоха в равномерен ритъм, Аврора сграбчи една от щеките и я придърпа под себе си, докато не почувства хладната й, гладка повърхност между краката си. Момчето пое нещата в свои ръце, стисна края й и когато Аврора беше на ръба на оргазма, извади щеката изпод тялото й, оттегли члена си и плъзна на негово място гладкото дърво. После свърши със заседнал в гърлото стон. Аврора извика в неудържим оргазъм. Момчето се отпусна върху нея и двамата останаха неподвижни и без дъх.
— Мамка му! — успя да рече Аврора. — Чукаш се като истински бик!
Себастиан зацелува гърба й, от тила чак до опашката. Още не бяха отшумели спазмите от оргазма й, когато прокара език между бедрата й. Тя се усмихна сластно и се отдаде на поредния прилив на наслада. Той продължи с пръсти и тя изпита втори оргазъм, който я разтърси, така че не чу вратата на игралната стая да се отваря.
Шерилин Роуз изпусна чантата си на земята. Себастиан скочи от масата и трескаво нахлузи дънките си, мърморейки на испански.
По дяволите!
По дяволите, и пак по дяволите!