Аврора вдигна поглед, издуха падналите върху лицето си потни кичури и каза:
— Здрасти, мамо.
9
Стиви
Партито на Линъс Позън, или по-скоро „приемът“, както тръбеше поканата на Биби, се състоеше в луксозния му нюйоркски апартамент в неделя вечер. Още от пръв поглед Стиви разбра, че Линъс е от онези хора, които организират неделни събирания, за да демонстрират, че са способни да променят правилата. Домакинът беше висок и доста едър, с налагащо се присъствие, тътнещ баритонов глас и злобни, трескави очички като стафиди в сурово тесто.
Стиви моментално изпита неприязън — нямаше навик да прибързва с оценките, но отегченото му, арогантно поведение хич не й допадна.
Докато пътуваха с таксито, Биби попита:
— Сигурна ли си, че изглеждам добре?
— Само не ми казвай, че си падаш по него — учуди се Стиви.
— Естествено. Линъс Позън е голяма работа. Той е режисьорът, който може да даде старт на кариерата ми! Агентката ми твърди, че набирал актьори за новия си филм. Матю Макконъхи бил избран за главната роля.
— И значи ли това, че трябва да си падаш по него?
— По Макконъхи ли?
— По Линъс Позън! Не е ли малко дъртичък?
— Към петдесет. — Биби беше отворила пудрата си за милионен път. — Честно казано, не ми пука. И в инвалидна количка да беше, пак бих го запознала с магическите пинизи на Биби Райнър.
— Ужасна си.
— По-скоро пресметлива.
— И все пак, харесваш ли го или не?
Стиви съзнаваше, че прекалява с въпросите. Това, че се беше подлъгала и отдала на влиятелен мъж, не означаваше, че същото бедствие ще сполети и Биби. И все пак не би искала приятелката й да се разочарова.
— Апетитът идва с яденето — отговори Биби. — Важното е да ме забележи.
Партито гъмжеше от познати физиономии. Двете си проправиха път през оживената, шумна тълпа. Обстановката напомни на Стиви за сбирките на знаменитости, които беше посещавала покрай работата си за „Симс енд Корт“ в Лондон. Ала тук като че ли всичко беше от по-висока класа. Беше се издокарала с черни прилепнали дънки, високи ботуши и потник. Такъв беше стилът й — ненатрапчива елегантност. Биби опита да й пробута своя рокля, но безуспешно. Съгласи се да пусне косата си и само да пробва едни от нейните обувки с токчета. Биби възкликна: „Носим еднакъв номер, ето на, писано ни е да сме заедно!“
Щом влязоха, съжали за подбора на тоалета си. Всички жени бяха с вечерни рокли и поли, което караше Стиви да се чувства доста неглиже, особено до Биби, пременена с много елегантна реплика на минирокля на „Версаче“ и качена на убийствени токчета.
— Добре ли си? — погледна я загрижено приятелката й.
— Да. Защо?
— Ами имаш умислен вид. Всичко наред ли е?
Не за пръв път се опитваше да я предразположи към откритост. Нали беше страшна бърборана, Стиви се беше наслушала на историите й за бивши гаджета и изживявания от миналото. На пръв поглед Биби създаваше впечатление на навита пружина, но под спонтанността й се криеха любвеобилност и всеотдайност.
— Не те лъжа. Нищо ми няма.
Биби прие обяснението. Взе две високи чаши със златисто шампанско от подноса на най-близкия келнер и сръчка Стиви.
— Ето го! Да вървим!
— Ще те познае ли? — Стиви не желаеше да търчи по петите на богатия чичко като тийнейджърка. Изобщо не искаше да се запознава с Линъс, а още по-малко да гледа как приятелката й любезничи с него.
Биби я сграбчи за ръката и я задърпа към тълпата, обкръжила режисьора. За малко да се блъсне в появилия се изневиделица поднос с канапета с хайвер, наподобяващ на истинско произведение на изкуството.
— Ако ли не, ще му дам шанс да ме опознае.
Задържа ги Кери Пиърс, агентката на Биби, жена с леден поглед и къса коса с цвят на удавен плъх, която се държеше така, сякаш клиентката й беше голяма късметлийка, че се ползва от нейното покровителство. Това беше твърде необосновано, тъй като тя непрекъснато се явяваше на прослушвания, но без никакъв резултат.
— Стиви е от Англия! — заяви Биби, придавайки едва ли не екзотична аура на острова, ала Кери не се впечатли и хладно подхвърли:
— В бранша ли сте?
— Работя като асистент по продажби — поклати глава Стиви, рискувайки да разочарова Кери, макар да не виждаше защо трябва да се смущава от това, че най-сетне беше започнала работа на непълен работен ден в магазин за конфекция на Бродуей.
Докато Биби бърбореше, Кери беше лепнала дежурната усмивка и очите й шареха в търсене на по-интересен и известен събеседник. Стиви усети нечий настоятелен поглед и се обърна. Мъж с дълга, подвита под ушите кестенява коса стоеше на няколко метра от тях и не сваляше очи от нея. Вдигна чаша за поздрав. Усмивката му несъмнено беше пленителна. Тя се усмихна, но съжали за привързаността си и извърна очи.