— Хайде! — дръпна я Биби, щом Кери Пиърс се оттегли. Стиви я последва с нежелание към опашката желаещи да разговарят с Линъс. Тумбестата му бяла глава лъщеше под яркото осветление.
Когато най-сетне дойде ред на Биби да размени няколко думи с именития режисьор, тя го поздрави фамилиарно и се разприказва жизнерадостно, докато Линъс я слушаше с безразличие, дъвчейки ордьоври. Хранеше се с отворена уста и зяпаше апатично и безочливо в деколтето на Биби. Стиви едва се сдържаше да не повърне.
От мъже като Линъс я побиваха тръпки. Според техните виждания високата позиция в обществото им даваше права върху всяка жена и те живееха с увереността, че и да удареха на камък, винаги имаше следваща. Разтягаха локуми за любов и розово бъдеще, за развод със съпругата, за предстоящ съвместен живот — всичко беше една голяма лъжа. Докато един ден заслепената от сладки обещания жертва, се опомняше и проумяваше, че напразно е загърбила собствената си същност, ценности и убеждения.
— Няма ли да ме запознаеш с… прелестната си приятелка? — попита Линъс, забивайки поглед в Стиви.
Биби почти не близваше алкохол и шампанското й беше завъртяло главата. Гримът й се беше размазал, а лицето й пламтеше.
— Ама, разбира се! Стиви Спелър, това е Линъс Позън.
— Приятно ми е — рече той, взе ръката й и я целуна. От допира на устните му й призля.
— Тя е моя съквартирантка — похвали се Биби. Последва мълчание. На Стиви й беше пределно ясно що за филм се върти в главата на режисьора. — Голяма сладурана, нали?
Линъс се ухили и притвори натежалите си клепачи.
— О, и още как — отвърна похотливо той, попивайки класическата красота на Стиви, бледото й овално лице и тъмните бадемови очи зад очилата. Сериозно момиче. Разумно. От онези, които биха те издали на учителката, ако си направил беля. — Неустоимо привлекателна!
Линъс пъхна по една визитка в ръката на Биби, а после и в ръката на Стиви, която я прие от любезност. Не приличаше на бизнес визитка, а по-скоро на лична: само инициали и телефонен номер.
— Потърсете ме, ако ви потрябва работа — предложи той с красноречив поглед. — Искрено се надявам да ви помогна.
Жестът му беше някак снизходителен, все едно раздаваше бонбони на деца. Биби стисна визитката и щом се разделиха, ахна възторжено:
— Чу ли! Току-що ми предложи работа! Предложи и на двете ни! Невероятно! Това е началото на нещо страхотно! Ще станем супер актьорски дует! Ще се прочуем — също като Кагни и Лейси! Или като Телма и Луис!
— Не знам, Биб, струва ми се някак…
— Как така не знаеш? Това е най-бомбастичният ни пробив! Той ще ни превърне в звезди! Всичко, което докосне, се превръща в злато!
Стиви разгледа визитката.
— Не ми вдъхва доверие.
— Моля?! — Ухилена до уши, Биби взе следващата чаша шампанско и тръгна към Кери Пиърс, за да й съобщи новината на века.
За съжаление Стиви имаше чувството, че агентката не дава пет пари за клиентката си. Колкото до Линъс, може и да не беше по вкуса й, но това не означаваше, че е отвратителен, долен тип. Крайно време беше да преодолее съмненията си, че всеки срещнат мъж представлява заплаха и че е неин дълг да спаси женското съсловие от опустошителния чар на силния пол. Не искаше да прекара живота си в огорчение и самота, но с това недоверие…
Прибра визитката в джоба си, огледа се и срещна погледи на мъжа, който не отлепяше очи от нея. Беше привлекателен, но изпитите чаши шампанско несъмнено подсилваха притегателността му. Размениха си по едно безгласно „Здравей“, той го възприе като покана и започна да си проправя път към нея.
— Привет. Казвам се Уил. — Изглеждаше с няколко години по-възрастен. На брадичката имаше трапчинка, която хлътна очарователно, когато се усмихна.
— Стиви.
— Хубав акцент — отбеляза той.
— Благодаря. — Тя го погледна с усмивка и усети, че не беше забравила как се флиртува. — Твоят също.
Уил ухаеше приятно, на канела. Може би трябваше да се отпусне, да приеме това ново запознанство, да загърби лондонския спомен и да преодолее болката.
— Искаш ли да се махнем от тук? — попита той.