Телефонът й изпиука за получено съобщение. Биби Райнър.
Отвори капачето с усмивка на лице.
„Новини? Целувки.“
Стиви си пое дълбоко въздух. Върна се в тоалетната, взе тънката бяла пръчица и погледна. После погледна още веднъж.
Аврора Наш прекара почти година в пътешестване из Европа. Не й оставаше друг избор след историята с Том. Лос Анджелис никога нямаше да бъде същият.
Беше започнала странстването си от Азия и различни точки на земното кълбо, където постепенно се отказа от суетата — носеше косата си дълга, не използваше грим и се обличаше в свободни, практични дрехи. Общуваше с непознати по плажовете, споделяше последните си цигари и започваше да осъзнава, че пожелаеше ли, можеше да е нормална, и че хората се отнасят с теб, както поведението ти предполага, независимо от това дали си звезда или не. В Европа посети първо Италия, а от там — Испания и Франция, после мина през Англия и завърши чак на Скандинавския полуостров.
По време на престоя си в Лондон, докато се разхождаше по Крайречния булевард покрай Темза рано една сутрин, й се беше сторило, че подмина сина на Ван дер Мейде с Маргарет Дженсън. Полубратът, с когото никога нямаше да се запознае лично.
Но като се замислеше, още колко ли като него бяха разпилени по света. Ако потънеше в размишления по въпроса, вероятно щеше да обезумее.
Имаше възможност да последва примера на Маргарет и да притисне Рубен към стената. Идеята дълго я беше изкушавала. Тогава обаче беше проумяла живота на колко много хора би опропастила и че нямаше правото да постъпва така. Колко ли деца си живееха в блажено неведение? Нека си живеят. И на най-големия си враг не би пожелала съдба като нейната.
Преди няколко седмици в един бар край Хелзинки беше чула едно от парчетата на Том и Шерилин. Този път не се беше разплакала. Вече не изпитваше нужда да рони сълзи.
Вместо това се беше прибрала в хостела и се беше захванала да пише писмо до баща си. След няколко дена и безброй смачкани листове хартия в кошчето за боклук най-накрая остана удовлетворена. Всичко, което някога се бе чувствала безсилна да изкаже, стоеше черно на бяло пред нея и вече беше готова да обърне нова страница.
Целият й свят — заличен. Но важното беше какво ще съхрани от развалините.
За пореден път погледна листчето хартия, макар да знаеше, че е на правилното място. Къщата изглеждаше точно както си я беше представяла. Кафяво-бяла дървена къщурка в предградията на Рованиеми, с потънал под снежна шапка покрив и туфи зелена папрат на заден план. Верандата плачеше за ремонт. От една преспа се подаваше счупена пластмасова люлка. Колата на входната алея беше издраскана и със спукана предна гума. Очевидно обещаното парично възнаграждение така и не беше напуснало банковата сметка на Рубен ван дер Мейде.
Аврора метна раницата си на рамо и побутна дворната врата. Ръцете и краката й се бяха смръзнали в половинметровия сняг.
Нова зора, нов хоризонт. Животът й започваше наново.
Качи се на верандата и протегна ръка да почука на вратата.
Преди да е успяла обаче, на матовото стъкло се изписа нечия сянка, сякаш я очакваха. Резето се вдигна. Бистрите сини очи на светлокосата жена се изпълниха със сълзи при вида на Аврора.
Нямаше нужда от думи.
Жената протегна ръце и Аврора се хвърли в обятията й.
Жаклин Спарк излезе от офиса си на Норт Харпър авеню и взе такси до летището. Мисълта да посети Какатра след всичко случило се не беше от най-примамливите, но щом Лори настояваше да се венчае именно там, значи нямаше място за претенции.
След нашумелия инцидент Жаклин и Лори се бяха превърнали в най-сполучливия тандем на Лос Анджелис. Жаклин беше получила по-висока позиция в „Един щрих“, но съвсем скоро агенцията беше започнала да й се струва тясна, затова беше решила да подхване свой собствен бизнес. Лори Гарсия беше първата клиентка на „Спарк Пиар“: световноизвестен модел, муза, всеотдайна майка — и жена, за която мъжете бяха готови да убият. Печеливша комбинация.
На летището Жаклин си купи кафе с мляко. Беше твърдо против, но знаеше, че няма начин да разубеди Лори. Макар че Омар Гарсия официално си оставаше дете на покойния Максимо, разбираше желанието й да обедини семейството. Работата на Жаклин беше да дава съвети. А пропаднеха ли нещата — да въдворява ред.