Выбрать главу

Пийна от горещото кафе и зачака да обявят полета й.

За пръв път в живота си Ланс Хломски излизаше с момиче.

След партито на Ван дер Мейде се радваше на небивала популярност, а рейтингът му беше скочил още повече при участието му в полицейското разследване около смъртта на Максимо Диас. Откакто се беше разчуло, че той, Ланс, е открил трупа, осанката му се беше обогатила с онова героично, дори опасно излъчване, на което нежният пол не може да устои. Отвсякъде заваляха покани за интервюта, благотворителни сингли и дори за дребна роля в една от най-гледаните телевизионни комедии. Доста добре като за хлапак, който допреди шест месеца се беше примирил с идеята, че никога няма да целуне момиче, камо ли да си намери ненаситна красавица, склонна да му прави свирки по цял ден.

— Толкова си секси — измърка Дарнел, обгръщайки с ръце кокалестия му гръден кош.

Ланс проучи пъпчивото си лице в огледалото. Изстиска една от гнойните пъпки по брадичката си, удовлетворен при вида на изтеклата белезникава гадост.

Чудно му се бяха подредили нещата. При първата си среща с Хуан/ Енрике по време на обучителната им седмица далеч не беше предполагал, че страховитият кучи син ще промени живота му. И то в толкова задоволителна насока.

Не беше напълно прям с ченгетата — и какво толкова, нямаше намерение да си губи съня. Не само Маркес присъстваше в камбуза онази съдбоносна нощ, когато зареждаха подноса му. И Жан Моро се навърташе наоколо. Не друг, а Жан му беше казал какво да направи.

Все тая, голяма работа.

Нали вече не беше никой.

Лори Гарсия целуна баща си по бузата пред отрупания с цветя олтар. Тони седна с Омар в скута си и гостите притихнаха в очакване на брачните клетви.

Вълните обливаха бреговете на Какатра, личния рай на Лори и Жан.

Тук всичко започваше отначало: чакаше ги нов живот. Жан не беше намерил сили да се откаже от острова, единственият дом, който някога бе имал. Тук царуваше той, а до коляното си имаше вярна кралица.

Приказка с щастлив край.

Лори застана до избраника си. Сребристите му очи блещукаха като скъпоценни камъни в тъмна пещера.

Жан я придърпа по-близо до себе си.

— Е, съгласна ли си? — прошепна й тихо.

Тя му се усмихна, по-сигурна от всякога.

— Съгласна съм.