— Защо си ми купил пръстен?
— Това е символ на клетвата ни. — Целуна пръстите й отново и тя видя, че и той има същия пръстен. — Приемаш ли го?
— Да — смутено отвърна Лори.
— Никога не забравяй за клетвата. Каквото и да се случи.
— Рико, какви ги говориш?
— Шшт. До довечера, нали?
Тя го целуна по бузата.
— Да.
Момчето прекоси двора, яхна мотора и изчезна сред облак от горчив прахоляк.
Беше студено. Луната, досущ самотна перла в ясното небе, сияеше ослепително, а пред лика й се нижеше фина паяжина от облаци скиталци.
Лори извади мобилния телефон от чантата си и провери колко е часът. Бавеше се вече половин час. Къде се губеше? Бяха си уговорили среща на магистралата на Санта Ана, където трябваше да ги чака кола. Тя беше планирала бягството си до най-дребния детайл: влезе в стаята си по-рано от обичайно, усили звука на телевизора и се измъкна с багажа през прозореца. Изключи телевизора от двора и хвърли дистанционното в стаята. Щяха да се усетят чак на сутринта.
Лори се загърна с якето си. Вдигна поглед към осеяното със звезди небе и едрата луна, през чието сребристо лице прелетя самолет.
На няколко пъти пред нея спираха коли. Излагаше се на опасност — шофьорите я вземаха за улична жрица или за стопаджийка, тръгнала към Куинс. Изпитваше и страх, и гняв. Къде беше Рико?! Защо не се обаждаше? Поне едно съобщение да беше изпратил.
Ами ако е размислил? Не биваше да го насилвам. Идеята беше моя, не негова…
Завъртя пръстена върху измръзналия си пръст: „символ на клетвата ни“.
Вятърът се засилваше. Смяташе да го почака още половин час. Остави раницата на земята и седна отгоре й, сгушвайки голи колене под брадичката си. Всеки път, когато я заслепяха фарове и задаващата се кола намалеше скорост, сърцето й литваше с надежда, но само след миг клюмваше обезкрилено.
Чака половин час. После още половин и още половин. В три сутринта беше сигурна, че Рико няма да се появи.
Вдигна палец и зачака някой да спре.
Роза приготвяше закуска, когато Лори влезе в кухнята. По брадата й се стичаше мазнина от палачинките със сироп, кои ги нагъваше.
— Чух те да се прибираш снощи — подхвана тя, но не получи отговор. — Къде беше?
Часовникът показваше шест. Лори беше дремнала само един час, а салонът отваряше съвсем скоро. Мисълта да прекрачи прага му отново я убиваше.
— Знам, че си била на среща с Рико. — Роза сръбна от кафето. — Дано да си е струвало. Защото като научат мама и Тони… — Сестра й повдигна заканително нарисуваните си вежди.
Лори й обърна гръб и впери празен поглед в стената.
— Не ми пука. Кажи им да ме изпратят при Корасон, ако така са решили. Все ми е тая.
— Да не е скъсал с теб, а? — подигравателно попита сестра й. Лори си каза, че това не беше изключено. Може би не беше събрал кураж да й го съобщи. Може би пръстенът беше символ на раздяла…
— Престани с мрънканията. — Роза щракна радиото. — Ще ти мине.
Гласът на радиоводещия изпълни кухнята.
— Рано тази сутрин младеж беше застрелян пред квартален супермаркет в Санта Ана, Калифорния. Полицията е арестувала двайсетгодишния заподозрян Енрике Маркес, за когото се предполага, че има връзки с уличната гангстерска банда „Ел Пелигро“, отговорна за шест престъпления от миналата година, две, от които с фатален изход. Според докладите господин Маркес е по-малкият брат на Диего Маркес, една от високопоставените личности в криминалната организация. Уведомено е семейството на жертвата и се очаква по-късно днес тяхна говорителка да даде изявление пред пресата…
Палачинката на Роза плесна на пода.
— Лори! Чу ли?!
Момичето се стовари в най-близкия стол. Имаше чувството, че ще повърне.
— Била си с него! — извика Роза. — Била си с него!
— Не, не бяхме заедно. Той не дойде на срещата.
— Ще видиш ти, когато мама разбере! Рико Маркес убиец! Знаехме си, че така ще стане, че ще тръгне по пътя на брат си и останалите си пропаднали роднини…
— Млъкни!
— Колко прави сме били!
Лори покри ушите си с длани.
— Млъкни!
Роза се закиска истерично.
— Добре се наредихме! Лориана Гарсия влюбена в убиец!
Лори скочи и зашлеви сестра си. Плесницата изплющя и бузата на Роза пламна. Искаше й се да повтори и да потрети, за да накара тъпата си сестра да млъкне и да я остави на мира.