Спомни си думите на Рико: Трябва да свърша една работа.
Подът като че ли се огъна и олюля. Лори осъзна, че коленете й не държат и поддават. Срути се до стената. Роза започна да я скубе, да я нарича кучка и убийца и да я дращи с орловите си нокти, но момичето не усещаше нищичко.
11
Аврора
Рехабилитацията беше чиста загуба на време. Аврора не беше очаквала друго, но се беше съгласила, само и само да умилостиви родителите си и да помогне на майка си с преодоляването на травмата, нанесена й от потресаващия вид на родната й дъщеря върху билярдната маса. Освен това всички разправяха, че рехабилитацията действа единствено ако субектът иска да се промени. Беше си прекарала чудничко със Себастиан, възбуждаше се само при спомена от секса с него, и макар че по неприятно стечение на обстоятелствата — и за неин, кажи-речи срам — Шерилин беше влетяла в толкова неподходящ момент, изобщо не съжаляваше за случилото се.
Съжаляваше единствено, че уволниха Хулиета. Не стига, че бедното мексиканско семейство оставаше без прехрана, ами и не се очакваше сладкото им синче да я изчука още веднъж.
Беше прекарала цял месец в рехабилитационния център „Тайрел Чейс“ в компанията на консултантката си, съсухрена психиатърка на име доктор Лъкс, която настояваше да й казват Ед. Доктор Лъкс предъвка същата, до болка позната реч; безотговорното й поведение се дължеше на презадоволеност, хедонистичен начин на живот, липса на установени граници, дрън, дрън, дрън. Шерилин приемаше диагнозата като лична обида и след всяка среща с доктор Лъкс цивреше неутешимо. Лоша майка ли беше? Къде бе сгрешила? Дали Аврора не беше тръгнала по крив път, защото си нямаше братче или сестриче? През цялото това време Аврора седеше безучастно, чоплеше ноктите си и мечтаеше за деня, в който щеше да си тръгне.
Когато я изписаха, майка й се беше посъвзела от шока. Том й каза, че била зачестила посещенията си при терапевтката Линди — Линди несъмнено имаше какво да каже за сценката с билярдната маса — и гълтала нови хапове от лъскавата розова опаковка на нощното си шкафче.
Утре Аврора навършваше шестнайсет. Цяла седмица имението гъмжеше от хора: снабдители, организатори, стилисти, че дори и дресьор на коне, чиято задача беше да определи маршрута от входната алея до басейна, тъй като рожденичката щеше да се появи на бял жребец. Аврора подозираше, че Том урежда и гостуването на „Блек Айд Пийс“, а репортерите на Ем Ти Ви щяха да отразят звездния тийнейджърски купон. Предстоеше удивително зрелище!
— Радвай се, че склонихме на това тържество — смъмри я Том. — След всичките неприятности, които ни докара.
— Благодаря, тате — погледна го затрогващо тя. — Двамата с мама сте толкова мили и великодушни — знам, че не го заслужавам!
— И дано си вземеш урок — продължи с проповедите Том. Опитваше се да говори строго, но искрицата в очите му го издаваше, че вече й е простил. — Навършваш шестнайсет — няма да те лишим от най-хубавия рожден ден в живота.
Когато Рамон, коафьорът, пристигна, Аврора извика майка си, за да присъства на боядисването на косата й. Така се бяха разбрали предишния ден. По съвета на доктор Лъкс момичето не биваше да остава насаме с мъже заради пристрастеността си към секса.
— Хайде, мамо, Рамон е тук!
Шерилин Роуз мацна малко руж по болезнено бледата си кожа. Изглеждаше зле. Осветлението в будоара й винаги играеше лоши номера с отражението в огледалото, но този път наистина личеше колко е изтощена, потисната и недоспала. Отвори едно от чекмеджетата на тоалетката и извади шишенце с червени хапчета. Метна една шепа в устата си и ги глътна с малко вода.
— Идвам, миличка! — изчурулика тя и меката южняшка тоналност на гласа й потече като меласа по стълбището.
Надигна се и се замисли върху сериозните актьорски усилия, с които играеше ролята на добра маминка. Преди й идваше отвътре, но напоследък имаше чувството, че тази престореност е едва ли не ненормална. Нервите й бяха съсипани. Нощем успяваше да заспи благодарение на хапчетата, предписани от Линди. Спохождаха я страховити кошмари. Сънуваше спомени, които смяташе за дълбоко погребани в миналото. При всяко следващо изпълнение на Аврора — онова на билярдната маса наистина я довърши — я връхлитаха все по-страшни и по-страшни кошмари.
Обширният Индийски океан. Островът. Онзи мъж…
Само още две хапчета, само двенки… Глътна и тях и се запита защо всъщност живее… Какъв беше смисълът на всичко това?