— Предлагам да почакаме до обяд.
Рамон излъчваше любопитство като реотан на печка.
— Това пък какво беше? — не се сдържа той, когато Шерилин излезе.
Аврора се прозя.
— Най-вероятно ми е купил нова кола. Искат да ме изненадат, ама се налага да ми кажат, понеже искат да координират подаръка с появата ми на бял кон. Вече не знам какво да я правя тази колекция от коли. Да не говорим, че още не са ми върнали разрешителното за шофиране!
— Двамата с майка ти имаме един последен подарък за теб — обяви Том в ресторанта.
Келнерът допълни каната им с вода. Ледените кубчета пукаха, дрънкаха по стъклото и се топяха на следобедното слънце. „Ил Чело“ имаше разкошна тераса и както винаги, за Том Наш и семейството му беше отделена най-хубавата маса. Аврора се усмихна, любувайки се на новата си платиненоруса прическа в отражението на огромната витрина.
— Супер! Казвай!
Обкръжи ги шумна групичка почитатели. Том измърмори под нос, но съумя да се усмихва приветливо през цялото време, докато с Шерилин раздаваха автографи по хвърчащи листчета и сметки. Жените припадаха по Том Наш: мъжкарското му излъчване ги превръщаше в глупави, крякащи гъски. Умираха си по южняшкия му, облагороден с калифорнийски блясък, чар и се възхищаваха на непоклатимата му републиканска позиция. Том държеше на традициите, възвишените житейски ценности, високия трудов морал и непоклатимата роля на семейството. Фенките лочеха фалша като изгладнели полуслепи котенца.
В същото време оглеждаха Аврора и новата й прическа с леко безпокойство, сякаш доближаваха заредена бомба. Но на нея не й пукаше и мислеше единствено за изненадата.
Шерилин чоплеше почти недокоснатите лингуини с рачешко месо.
— Хайде, Том — подкани го тя.
Аврора ги погледна озадачено. Какво ли й бяха купили? Май този път не беше кола. През главата й минаваха какви ли не мисли.
— Изпращаме те в Англия.
Очите на Аврора светнаха.
— В Лондон? Може ли пак да отседна в „Дорчестър“?
— Този път не е екскурзия, мила — поясни Шерилин.
Последва неловка пауза.
— Записахме те в училище с пансион — прокашля се Том.
— Моля?! — ужаси се Аврора.
Родителите й се спогледаха.
— Правилно чу — каза Том. — И не е в Лондон. Спряхме се на реномирано, не особено известно училище в северната част на Великобритания. Там ще получиш необходимите грижи.
— Не можете да ми причините такова нещо — изкрещя тя. — Няма да отида. Забравете. — Думата пансион й навяваше асоциации с метални решетки и експлоатация на детски труд.
Шерилин докосна ръката й и занарежда:
— Трудно ни беше да вземем подобно сериозно решение. Но вярваме, че така е най-добре за теб. След случилото се със… Себастиан Ортега. И с ферарито. И с Минк Рей.
— Какво знаете за Минк Рей? — попита Аврора с пламнало лице. Да не би да я бяха шпионирали?
— На няколко седмици ще се прибираш вкъщи — смени темата Том. — Подсигурили сме ти настойник в Лондон, за да прекарваш кратките ваканции в столицата.
— Не можете да ме принудите — заяви момичето с разтреперана долна устна.
Баща й остана учудващо непреклонен.
— За твое добро е — увери я той и започна да реже телешкото с жест, предполагащ край на темата. — Терапията не даде резултати, рехабилитацията — също… Това е последният вариант и ние сме убедени, че ще ти се отрази положително.
— На това ли му викате подарък за рожден ден!
— Е, купихме ти и поршето, което си беше харесана — усмихна се Том.
— Майната му на шибаното порше! — Аврора бутна стола със замах и стана. Грабна чашата с червено вино на Шерилин и я изля върху хлебчетата.
12
Стиви
Стиви се събуди и слънцето блесна ослепително в очите й. Мъчеше я лек главобол, понеже беше прекалила с коктейлите миналата нощ. Смътно си спомняше бара, в който се бяха озовали с Уил Гарднър. Бяха минали седмици от запознанството им в къщата на Линъс Позън и можеше да се каже, че имаха някаква връзка, изразяваща се в ходене по барове и търкаляне в кревата. Уил не знаеше много за нея и тя не виждаше причина да го просветлява повече от най-необходимото. Още от началото го беше предупредила, че не търси сериозна връзка, и той се беше съгласил с условията й.
Лежеше под тежестта на преметнатата му ръка. Загледа се в красивото му спящо лице, дългите мигли и набола брада. Той беше чаровен, забавен и приятна компания — мъжът мечта за всяко момиче. Секса си го биваше, доставяше й удоволствие, но рядко стигаше до оргазъм, и то единствено когато беше отгоре. Преди да започне работа в „Симс енд Корт“, Стиви беше сменила доста гаджета, с които сексът беше нито по-добър, нито по-лош. Дали й беше писано вечно да сравнява сексуалните си партньори с мъжа, който беше внесъл промяната? Та той се беше отнесъл толкова зле с нея! Омразата й към него нарастваше с всеки изминал ден. Вече година от раздялата им, а още не можеше да го забрави.