Какво го открояваше от останалите? Кое го правеше толкова различен? Дали това, че след дълги години на безгласност в семейството й най-накрая се беше намерил човек, който я изслушваше, сякаш беше най-запленяващата жена на земята? Или пък беше подвластна на възрастта и внушителното му влияние? Осъзнаваше, че разсъждава като леконравна секретарка в стереотипна ситуация. Шефът остава в офиса след работно време, асистентката приготвя питиетата и дори се обажда на съпругата му, за да я извести, че „скъпият съпруг“ ще закъснее… За свой срам и позор веднъж го беше нарекла точно така и реакцията на жена му се беше загнездила в съзнанието й. Чак след края на аферата им съумя да анализира потулените нотки на примирение, отчаяние и най-вече тъга в гласа й. Безкрайна, дълбока тъга, породена от многократните му изневери. Възхищението й към този мъж и уверението, че бракът му е пред разруха, бяха осуетили способността й да разсъждава логично и тя беше прокудила спомена за клетата женица в тъмните недра на съзнанието си. Баща й беше постъпил по същия начин с майка й. И този факт я караше да се презира още повече.
Уил отвори очи и по лицето му плъзна доволна усмивка. Обърна се по гръб, а Стиви в опит да прогони миналото го целуна и плъзна ръка към слабините му. Той я притисна и изстена. Жадна за самозабрава, тя се пресегна за презерватива, след миг се надвеси над него и двамата се понесоха в плавен ритъм.
— Приказна си — промълви Уил и се надигна, за да я придърпа в скута си. Гърдите им се долепиха, следвайки танца на телата, а устните им се сляха.
Темпото се засили. Стиви почувства първите тръпки на наближаващата кулминация, бутна Уил назад върху възглавниците и увлечена в желанието си да заличи миналото и запълни празнотата, задвижи бедрата си още по-бързо и настоятелно. Стисна ръцете му и отметна глава назад. Той плъзна длани по шията и гърдите й, докосвайки с целувки всяко достижимо кътче на тялото й.
Оргазмът й беше стихиен, придружен от сподавен вик и горещи, разтърсващи вълни. Уил удължи екстаза й, прониквайки все по-дълбоко, докато и той стигна върха, потръпна и въздъхна изнемощял.
— Божичко, Стиви! Какво ми причиняваш!
Тя се загърна с ризата му и тръгна към банята. Душът я заля с вряла, после с ледена вода. Таванският апартамент на Уил, макар и в центъра, беше по-долнопробен и от общото им жилище с Биби, но в повечето случаи преспиваха тук. Така избягваше сутрешния кръстосан разпит на приятелката си.
Щом излезе от банята, телефонът й иззвъня. Беше Биби.
— Днес те искам на едно прослушване с мен! — заяви тържествено тя.
Стиви си сложи очилата и седна на леглото. Уил развърза възела на хавлиената й кърпа, тя се свлече и той прокара лениво пръсти по гърба й.
— Как така?
— Трябва ми партньор. Ще се получи хиляди пъти по-добре, ако чета репликите с мой човек, а с теб се чувствам най-удобно и се отпускам. Така мога да изкарам целия си потенциал наяве. Инак все се притеснявам и пропилявам шанса си! А ти успяваш да извлечеш най-доброто от мен.
— Не знам, Биб…
— Моля те — настояваше Биби, — ролята си струва и много я искам! Моля те, ела с мен!
Стиви беше объркана. След партито у Линъс Позън приятелката й сътрудничеше на режисьора по няколко проекта и настояваше и Стиви да му звънне, но вече се беше предала след дългата поредица от откази. Стиви знаеше единствено, че срещите на Биби и Линъс са на някакви поверителни места. Повече така и не научи, което беше доста странно за приказливата й приятелка.
— Моля те само да ми подхвърлиш няколко реплики — продължаваше Биби. — Страшно много искам тази роля. Моля те!
— Добре — въздъхна Стиви. Все някак трябваше да й се отблагодари за помощта и добрината. — Кога ме искаш?
Уил я притисна в прегръдките си и тя усети възбудата му.
— На момента! — прошепна в ухото й той.
— В два часа — радостно отговори Биби. — На Парк авеню. Страшно съм ти благодарна!
Стиви затвори телефона и каза: