— Трябва да тръгвам.
Уил я хвана през кръста.
— Трябваш ми за пет минутки! После те пускам да си ходиш.
Прослушването беше на втория етаж на стара сграда с офиси на Парк авеню. Пред стаята имаше опашка от изпълнени с надежди кандидати. Още с пристигането си двете момичета привлякоха поредица от недружелюбни погледи. Според Биби това било напълно нормално. След като си взеха кафе от автомата, тя подаде куп листове на Стиви и каза:
— Ти ще четеш репликите на Джери.
— Джери мъж ли е?
— Не. Като Джери Хол, сещаш ли се?
— Аха… А ти коя си?
Лицето на Биби придоби замечтано изражение.
— Аз съм Лорън. Тайничко съм влюбена в съпруга ти, но ти за нищо на света не бива да научаваш, защото сме много близки приятелки. А пък ти още по-тайничко си влюбена в мен! Тъй като си много примерна домакиня, ти в никакъв случай не би разтрогнала брака си заради друг човек, особено пък заради жена! Шок, ужас и разни такива. Пиперливо, нали?
— Ролята на Джери ми звучи по-интригуващо от тази на Лорън.
Биби сви рамене.
— Но пък Лорън е главната героиня. Сюжетът разказва нейната история. От което следва — тя направи артистична чупка в кръста, — че получа ли ролята, аз ще съм звездата на филма!
— Мислех, че нещата се развиват добре с проектите на Линъс — подхвана Стиви. — А ти като че ли си решила да изпробваш нещо ново…
Биби хвана ръцете й.
— Да вървим, инак ще изпуснем реда си.
Прослушването мина по мед и масло. Стиви успя да прочете репликите ясно и не предаде надеждите на Биби, което си беше сериозен подвиг, тъй като сценичните изяви никак не й допадаха. Е, първите няколко минути се обърка, но после влезе в тон. Биби изнесе мелодраматично представление, по-подходящо за Шекспировия театър, отколкото за холивудска снимачна площадка. Стиви определено намираше излъчването й за обаятелно, но не можеше да пренебрегне факта, че малко преиграваше: сценарият предполагаше лека степен на загадъчност, един вид покана към зрителите сами да си направят заключение за чувствата на героите. Но може и да не беше права, защото не познаваше мистериите на актьорското майсторство.
След прослушването членовете на журито обсъдиха представянето им насаме, благодариха им и се обърнаха към следващите кандидати.
Двете излязоха на улицата и Биби подскочи от радост.
— Разказахме им играта!
Стиви се усмихна поощрително.
— Справи се блестящо. Как успяваш да запаметиш всичките тези реплики! Аз не бих могла.
— Наистина ли мислиш, че се представих добре?
— Абсолютно. Кога очакваш да ти се обадят?
— Кери ще се свърже с мен веднага.
Биби започна да маха на такситата и добави:
— Стискай кълки за мен!
— Моля?
— Шегичка! — засмя се приятелката й. — Знам, че не можеш, нали си все с Уил.
— Доста тъпа шега. Освен това не съм с Уил. Не съм с никой.
Биби присви очи.
— Да не би да имаш фобия от обвързване?
— Нищо подобно — усмихна се Стиви. — А ако е така, сигурно е временно.
— Но, мила, любовта е най-чудното нещо на света. — Тя притисна длани към гърдите си. Обичай силно и за цял живот!
— Не на мен такива.
Едно такси спря и Биби отвори вратата.
— Е, знаеш какво ти пожелавам!
Стиви знаеше. Но любовта й беше донесла само болка и мъка. Той нито веднъж не й беше казал, че я обича. Дори когато направи аборт.
— Благодаря ти, че дойде, Стив.
— За теб — винаги. А и се забавлявах.
В този миг от сградата изскочи млада руса жена с чорлава конска опашка, огледа улицата и им махна. Стиви я разпозна — отговорничката за разпределянето на ролите.
— Биб, онази жена ни маха, виж!
— Божичко, Стив! Дали няма да ми предложи ролята? Какво да правя?
Стиви се засмя.
— Ще я приемеш и толкова.
Жената приближи и каза:
— Бихте ли се върнали? Искаме да ви чуем отново.
— Разбира се — зарадва се Биби.
— Не вие. — Отговорничката гледаше Стиви. — Вас искаме да чуем, ала този път в ролята на Лорън. Търсим персонаж като вас от дълго време. Мислим, че сте идеална за ролята. — Усмихна се широко, разкривайки дребни, но хубави зъби. — Е?
13
Лори
Когато Тони и Анхелика научиха за участието на Рико в уличното убийство, взеха решение да изпратят Лори в Испания без повече отлагане.