— В селото? Не, майне херен! Вие по-добре заобиколете отдясно селото и продължете към шосето! Аз бързо ще ви последвам и после ще можете да се качите.
— Снабден ли сте с всичко необходимо?
— С дрехи само за един. Но такива неща могат да се набавят от всеки дюкян, трябва само първо да оставим този край зад гърба си.
— А пари?
— Толкова, колкото едва ли ще могат да бъдат изхарчени до крепостта Химелщайн. Графът ми даде да ви предам тази кесия и този портфейл.
— Благодаря! Та запрягайте значи веднага, за да не се налага да ви чакаме!
Кастеланът побърза обратно към селото, а тримата бегълци се насочиха покрай него. Стигнаха до шосето и понеже не забелязаха там никого, закрачиха бавно напред. Те скоро щяха да съзнаят каква голяма непредпазливост вършеха с това. Когато достигнаха един завой, където един храсталак им бе скривал продължението от пътя, Натер подскочи от страх.
— Всички дяволи, един селски стражар!
— Наистина! — извика и болничният писар. — Какво да правим?
— Да бягаме — рече бившият главен лекар Шрам. — Там странично в храстите!
— Не, не става. Той вече ни видя. Напред, ще вървим право към него! — реши Натер.
— Но той има карабина!
— А ние шест ръце. Страхувате ли се?
Стражарят приближаваше бавно, заметнал огнестрелното оръжие през рамо. Той ги сметна за затворнически служители и вече вдигаше ръка за поздрав към фуражката, ала я спусна пак изненадано. Беше станал внимателен.
— Добър ден, майне херен! Накъде?
— На разходка — отвърна Натер.
— Свободни от наряд?
— Да, имахме нощна служба. В такива случаи винаги се открива по един ден.
— Досега не съм ви виждал, а пък познавам всички другари. Да не би да сте нови в бранша?
— Вече от доста време сме в него, но тук действително ни преместиха една наскоро.
— Май още не сте и напълно обмундирвани? Или на предишното си служебно място сте носили затворнически обуща и панталони от затворнически плат?
— Да, така е.
— И затворнически кърпи за врат наместо връзки? Ах, скъпи мой, затворете си устата, инак ще ви падне вътре мустакът! Майне херен, вероятно ще имате добрината да се върнете с мен до селото!
— Защо?
— Вие ми се струвате подозрителни.
— Подозрителни? Затворнически надзиратели? Голям майтап!
— Не чак толкова голям, както предполагате. Обръщайте се моля, ще ме придружите!… А, какво е това?
Откъм града бе прозвучал един надалеч отекващ бумтеж. Блюстителят на сигурността спря заслушан и после остави карабината да се плъзне от рамото.
— Топовен изстрел… още един… а сега трети! Хола, трима пандизчии са офейкали и това сте вие! Напред марш, обратно!
— На драго сърце, хер вахмистър! — отвърна Натер.
Той беше видял да идва колата, запрегната с два отлични дорести коня. Кастеланът седеше на капрата. Той забеляза стражаря, който беше подкарал тримата и веднага спря колата. Да слезе, отвори вратичката и пак да скочи горе, бе за него работа за миг. Той знаеше, че сега всичко зависи от него.
— Хер вахмистър — извика, когато този приближи със своя съпровод, — чухте ли изстрелите? Трима затворници са драснали.
— Пипнах ги вече. Ето ги!
— Гръм и мълния! Веднага си помислих нещо такова, като ви видях. Но доброто си е добро, вече отворих. Не искате ли да вземете колата ми? Тук хайтите ще са ви по-сигурни.
— Приемам предложението ви.
— Къде да стоварвам?
— Пред затворническата порта. Обърнете!
— Има време и когато сте вътре. Такива хългъзници човек не бива да оставя дълго на шосето.
— Добре! Напред!
Кастеланът държеше камшика вдигнат за удар, взе високо поводите и зачака решителния миг. Първо се качиха двамата писари, след което ги последва Натер. Сега стражарят сложи ръка на вратичката.
— Хер вахмистър! — извика кочияшът.
— Какво?
— Май не сте пипнал истинските! Не са ли онова там дранголаджии, дето търчат насам по моравата?
— Къде?
— Вдясно там отсреща!
Файтонът се намираше между пазителя на сигурността и посоката, накъдето сочеше кастеланът. Ето защо служителят сне ръка от вратичката и пристъпи назад, за да види по-добре. В този момент камшикът изсвистя върху конете. Те се изправиха на задните крака и дръпнаха с бърз тласък.
— Останете със здраве, хер вахмистър, това са си истинските! — прозвуча ухилено от капрата.
Измаменият се окопити бързо. Той вдигна карабината и извика:
— Стой или ще стрелям!
Повелята не беше изпълнена. Изстрелът отекна и после още един… куршумите се забиха в колата, тя продължи да лети в бесен галоп. Птиците бяха отлетели…