— Нищо не вреди! Папа има в оръжейния си шкаф сума ти саби и пищови. Аз и тримата ще ги…
— Въпреки всичко ме е страх. Но я виж, кой седи там под дървото? Боя се. Хайде да минем от другата страна!
Шосето водеше през гората. В покрайнината й се бе облегнала на един чворест смърч някаква възрастна жена. Беше босонога, носеше пола в крещящочервен цвят, на раменете си имаше замърсено жълто наметало, а около главата си бе увила синя кърпа под формата на тюрбан. Цветът на лицето й беше тъмнокафяв. Тя внимателно оглеждаше със своите дълбоко хлътнали очи връщащите се от ездовата си разходка деца. Когато те приближиха, протегна умолително десница и пристъпи изпод дървото.
— Дайте нещичко на бедната циганка, гиздави деца!
Магда поиска страхливо да продължи, ала Герд спря нейния и своя кон.
— Ти циганка ли си? Аз съвсем другояче си ги представях. Неговото открито лице и честните му дружелюбни очи трябва да допаднаха на старата.
— Ами огледай ме тогава внимателно! — рече усмихнато.
— Ти днес сигурно много дълго си вървяла? — попита сега и Магда.
— Не, но съм стара, а човек тогава се уморява по-лесно отколкото на младини.
— И навярно си гладна и жадна?
— От двете по малко.
— Значи никак ле ти е добре работата. Герд, аз съм си забравила кесийката с парите. Дай й, моля те, нещо и заради мен, за да може да си купи ядене и пиене!
— Да — отвърна този смутено, — ама аз също нямам пари у себе си. Какво да правим при това положение?
Момичето сведе замислено поглед. Циганката кимна приятелски:
— Вие сте добри деца. Бог да ви благослови!
Магда вдигна решително главица.
— Не, ти трябва да получиш нещо от нас. Но я ми кажи по-напред дали е вярно, че циганите са толкова лоши хора! Лелите твърдят, че те дори деца крадели.
— Не, това не е вярно. Циганите са толкова бедни, че са радостни, ако хич никакви деца нямат. А случи ли се пък някой нещо лошо да стори, то другите все пак не са виновни за това.
— Да, не се и съмнявам. Ти гледаш с такива кротки и добри очи, че сигурно само добро можеш да вършиш. Много бих желала да се нахраниш и напоиш и хубавичко да си отпочинеш. Искаш ли да дойдеш с нас?
— Къде?
— До Хелбигсдорф. Имаме само още четвърт час дотам.
— То нали принадлежи на майор Хелбиг?
— Той е нашият папа. Ще дойдеш ли? У нас ще можеш да се нахраниш и напоиш до насита и да се наспиш в чудесно легло.
Старата кимна съгласително и мина през канавката на шосето.
— Да, ще дойда с вас, добри деца.
Герд наблюдаваше с известно съмнение нейните движения.
— Ти си много уморена и няма да можеш да вървиш наравно с конете.
— Тогава яздете напред или малко по-бавно.
— Не става. Понитата не вървят бавно, а и да те оставим не искаме. Само да можеше да възседнеш моето конче. Аз на драго сърце бих слязъл и водил така, че да не паднеш. Искаш ли да опиташ?
— Да, ако ми разрешиш.
— Тогава ела!
Той слезе и поиска да й помогне, ала тя вече се метна с удивителна ловкост на понито.
— Я гледай! Та ти създаваш впечатление, като че вече много си яздила.
— Точно такъв е случаят, детето ми.
Циганката иззе юздите от ръката му и подкара в бърз ход. Тя първа взе думата:
— Значи вие сте деца на хер майор Хелбиг? Мислех, че той има само дъщеря.
— Това наистина е вярно — отговори Магда доверчиво. — Аз се сдобих с Герд едва наскоро за брат.
— Как тъй?
— Ние бяхме в морското курортно градче Фалум. Там се запознахме с него и го доведохме в Хелбигсдорф заедно с неговата майка. Той ми спаси живота и преобърна лодката на Лудия граф. Затова сега стана мой брат… Вярно ли, че циганките могат да предсказват?
— Има някои сред тях, дарени с дарбата, за която говориш.
— Ох, тогава навярно я имаш и ти?
— Да — отвърна старата просто.
— Ах, хайде да ми предскажеш, моля те!
— За тая цел си твърде малка, детето ми. Чертите на твоето личице и линиите на твоята ръка още не са се развили и оформили достатъчно. По-късно ще погледна в бъдещето ти.
— Но на него поне можеш да кажеш нещо?
— Може би — усмихна се циганката. — Как се казва братчето ти?
— Герд.
— Е, добре, Герд сега е само твой брат, но един ден ще стане твой мъж.
Магда изпляска радостно ръце.
— Това е великолепно! Аз не бих желала да имам друг за мъж!
— Но той не се казва все пак само Герд, а трябва да притежава и друго име! Баща му жив ли е?
Магда и сега отговори вместо момчето:
— Ето това е нещо, където ти би могла да покажеш, че знаеш повече от другите хора. Той никога не е виждал своя баща. Този именно е бил кормчия и е пътувал с кораба си по целия свят, но така и не се завърнал. После майка му трябвало да се омъжи за един зъл пастрок, който бил все пиян и сега даже е тикнат в затвора. Неговият истински баща се казвал Шуберт.