— Как ви се харесват нашите понита? — рече чистосърдечно.
— Отлични са, моето момче — отговори Натер.
— А враният жребец там?
— Един много благороден кон.
— Да, той е и извънредно грижовно гледан. Почитател ли сте на добрите кучета, хер подполковник?
— Естествено!
— Показа ли ви управителят кучкарника?
— Не.
— Трябва да го видите, моля! Искате ли да дойдете с мен?
— С удоволствие.
Герд го поведе към една врата, зад която при тяхното приближаване се чу радостно скимтене.
— Само тихо там вътре. Идвам!
Той отвори и беше моментално обграден от цяла сюрия животни, всяко отделно от които бе образец на своята порода. Натер пристъпи по-навътре в кучкарника.
— Моля ви, не толкова нататък, хер подполковник! Опасно е. Там отзад лежи едно куче, зло като тигър.
— А-а, някое вълча порода?
— Тогава щеше да е нищо, това е сибирска. Искате ли да го огледате?
— Ако е възможно да стане без риск.
Герд тръгна към най-задния ъгъл.
— Вюга, стани!
При този повик се надигна бавно едно могъщо бяло рунтаво създание, което далеч повече приличаше на полярна мечка отколкото на куче. Герд го отвърза от синджира и отведе до вратата. Натер остана във вътрешността на кучкарника.
— Вижте, хер подполковник, тези нокти, уста, зъби. Една битка с него е невъзможна. Не е необходимо да казвам нещо, а само да цъкна с език и да ви посоча с пръст, и ще лежите на земята. Ако сетне искате да си спасите поне живота, то не бива ни най-малко да се движите и само тихо да говорите. Една-единствена гръмка дума и то ще ви разкъса.
— Действително го считам за способно.
— Нали! Аз ще ви ги демонстрирам. Внимавайте, сега ще цъкна с език! Вижте, то вече стои пред вас, защото сте единственият, за когото може да се отнася този знак. Вдигна ли пръст, то в миг ще се намерите на земята. Да го сторя ли?
— Това, разбира се, не бих позволил — отговори Натер. Държането на момчето му се виждаше нечиста работа.
— И все пак ще го сторя веднага щом оттук насетне заговорите по-високо, отколкото желая.
— Защо? Заповядвам ви да прекъснете тази опасна шега.
— Това не е шега. Давам ви още веднъж уверението си, че при първата гръмка дума ще бъдете повален.
— Но защо?
— Защото ще ви пратя там, където ви е мястото. Обратно в кафеза, хер… Натер!
— Всички дя…!
Думата му заседна в гърлото. Тонът му беше много гневен и полярното куче тутакси оголи зъби и понечи да го събори.
— Виждате, драги хер, че Вюга не позволява да се шегуват с нея? Вие сте наш пленник. Сега аз ще заключа вратата и ще ви оставя под надзора на кучетата. Тук сте ни сигурен. Когато се върна, вие или ще стоите точно както сега, или тялото ви ще се търкаля на парчета по земята.
— Човече… момче… момко, ти си откачен, ти си побъркан!
Герд не отговори. Той излезе от кучкарника и тръгна към приемната, където намери другите двама бегълци с управителя.
— Майне херен, мама нареди да ви помоля да отидете при нея.
— Коя е тя?
— Фрау икономката — поясни управителят.
— Хубаво, моето момче, води ни при нея!
— Елате! Хер управителят ще ви следва.
Той тръгна напред към стаята на майка си и първо пропусна да влязат двамата. Управителят ги последва, а после Герд дръпна вратата след себе си.
Изненадата на двамата мъже беше неописуема. Те разпознаха Лилга и поискаха да се обърнат. Тук обаче стоеше Герд със запънат пищов. Той ги стрелна с черните си очи и рече:
— Майне херен, ако само крайник помръднете, ще ви застрелям! Чичо, вържи ги.
Шишкавият директор из един път се изпоти от страх.
— Но, майне дамен и херен, какво желаете? Вие се заблуждавате!
— Не — заговори Лилга. — Не се заблуждаваме. Вие сте избягалите престъпници, които сега хората преследват по цялата страна. Аз бях тикната във вашата бърлога, където се канехте да ме направите безумна, и много добре ви познавам. Не опитвайте съпротива, защото е безполезно.
— Но аз ви уверявам, че вие действително се припознавате в нас. Нашият братовчед, хер подполковникът, ще го потвърди.
— Вашият братовчед, хер Натер, е вече мой пленник.
— Какво-о? — провикна се Томас. — Че къде пък?
— В кучкарника.
— Той все пак може да избяга.
— Няма начин. Полярното куче ще го разкъса на парчета.
— Добре. Та давайте си значи ръцете, миличките ми тарикати! Така ще ви вържа, че да сте доволни от мен.