— Ротмистърът е французин, както подсказва името му?
— Да.
— И въпреки това ти заставаш на моята страна вместо на неговата?
— Теб аз обичам, а него презирам. Той е като червея, който човек стъпква, без да го пипа.
— Той трябва много да те е оскърбил.
— Бих го презирал и без това оскърбление. Той опетни една благородна жена, която ми беше по майчински приятелка. Аз имам да му мъстя за нея.
— Може би той също иска да те погуби.
— Това той отдавна лелее. Днес обаче ми хвърли ръкавицата, аз я вдигнах и възнамерявам да обезвредя този човек.
— Той навярно е присъствал при генерала, когато те повикаха?.
— Да. Той ме посрещна наместо генерала.
— Какво искаше от теб?
— Подири ми сметка защо не съм издал пребиваването ти в Калкута. Изиска ми по-нататък сабята и ми обеща след завръщането ни строго наказание за моето премълчаване.
— Ти още си носиш сабята, значи не си я предал?
— Моята сабя аз ще предам само с моя живот.
— Но ротмистърът ти я е изискал! Ти какво му отговори?
— Казах му, че ще получи сабята само с дръжката в лицето. Вместо да обнажи своята, както би сторил всеки храбър мъж, той пропусна думите ми. Той е един страхливец.
— И резултатът от вашия разговор?
— Аз помолих за освобождение от служба.
— И го получи?
— Не, отказаха ми. Тогава аз подчертано заявих, че сам ще се освободя, щом ми отказват.
— В такъв случай в техните очи ти ще бъдеш един дезертьор.
— Ха! Аз не се страхувам. Двамата страхопъзльовци не ми попречиха да напусна.
— И какво ще предприемеш сега?
— Ще поканя двамата на дуел. Те са офицери и не могат да ми откажат удовлетворение.
— А после, ако ги победиш, какво ще правиш?
— Ще отида в Батавия [10] на холандска служба.
— Защо не искаш да останеш в Индия?
— Къде бих намерил княз, който да ми предложи бъдеще?
— Тук в Аугх. Ще останеш при мен. Твоето присъствие ще ми бъде от голяма полза. Кое е твоето оръжие?
— Любимото ми оръжие е артилерията.
— Това ми е приятно. Ти ще постъпиш в моя служба, ще ми доставиш оръдия и ще устроиш артилерията ми по западноевропейски начин. Ще бъдеш мой министър на войната, ще ми бъдеш брат. Кажи де!
— Е, добре, в такъв случай приемам и ти се заклевам, че от този миг моята кръв, животът ми и всички мои сили ти принадлежат, защото зная, че ти не си от онези тирани, които за едното настроение отхвърлят най-верните си служители.
— Аз още утре ще ангажирам силите ти, понеже ще отстраня Таму, моя министър. Ти ще преговаряш на негово място с англичаните.
— Сахиб, ти няма да ми повелиш това!
— Защо не? Да не би да искаш да заслужиш доверието ми, като още при първото поръчение ми отказваш послушание?
— Да. Виж, сахиб, за някой мъж с низостни принципи би било най-голямо удовлетворение да може да застане пред генерала и да му каже: «Вчера вие ме изкарахте престъпник и изискахте сабята ми, а днес аз съм министър на войната на махараджата на Аугх и стоя пред вас като негов пълномощник, за да ви предпиша условията, при които той е готов да чуе вашите предложения.»
— Та нали това удовлетворение искам да ти дам!
— Но то ще бъде твоята гибел. Англичаните биха казали, че не могат да преговарят с един безчестен дезертьор, биха изтълкували твоето поведение като нарушение на международното право и биха отмъстили това оскърбление с едно незабавно обявяване на война. Виждаш, че из мисля само за теб и твоята страна.
— Благодаря ти. Аз ще предоставя преговорите на някой друг, но те ще се проведат в моето жилище, където ние ще можем да чуем всяка дума. Узна ли какви предложения имат да ми направят англичаните?
— Не. Само генералът ги знае и може би ротмистърът, ако онзи е споделил едно-друго с него.
— Той сигурно му е казал всичко, защото ротмистърът е неговата дясна ръка.
— Ти се лъжеш. Ротмистърът има авторитет пред него колкото всеки друг. Генералът знае, че Мерикур е авантюрист и коварен страхливец. Той дава вид, сякаш се направлява по него, но го ползва само както водата върти колелото и после си изтича нататък.
По време на последните ми думи раджата се бе надигнал.
— Така действат англичаните — рече. — Те захвърлят неблагодарно използваните вече инструменти. И съвсем същата неблагодарност проявяват сега и спрямо вас. Този лорд Хартли идва при мен и казва, че има на очи доброто на моята страна, ала носи в ръката си фалш и предателство. Той иска да отвори страната ми за англичаните, а после, когато съм го позволил, те ще ми я отнемат.