— Какво ще му отговориш?
— Аз познавам англичаните. Те имат всичко, от което ние се нуждаем, а ние пък имаме някои неща, които на тях са необходими. Една търговия с тях ще допринесе полза за двете страни. Аз следователно нямам нищо против те да идват при мен и моите поданици да отиват при тях, за да разменят стоките си. Но ще поставя условията си така, че това да не ми навреди.
— Какви са тези условия, раджа?
— Позволено ли е при вас една държава да завладее без разрешението на другите народи някоя страна?
— Не. Тя трябва първо да си подсигури тяхното съгласие.
— Е, добре! Аз ще отворя страната си за англичаните, ако те ми удостоверят, че французите, италианците, немците, руснаците, испанците и португалците са им дали разрешение. И тези народи трябва да ми обещаят, че ще ме защитят, в случай че инглите поискат да ми вземат страната.
— На това условие англичаните няма да се съгласят.
— Тогава нека се махнат от Аугх и си идат там, откъдето са дошли.
— Те ще отстъпят, но ще се върнат с въоръжени сили, за да те принудят.
— Тогава ще се бия. Та нали те направих мой брат, за да ми помогнеш да ги посрещна екипиран. Сега обаче нека подирим почивката! Утре е ден, който трябва да ни намери бодри и силни. Инглите са могъщ народ. Аз съм длъжен да се отнеса достойно с техните пратеници и утре ще им дам едно представление.
— Какво?
— Една борба между слон, мечка и пантера. Имам една дива мечка от Хималаите, по-голяма от всички, които досега съм виждал, Пантерата получих като подарък от махараджата на Сигха. Тя е равностойна по сили на мечката. Но сега ела!
Ние напуснахме градината и се упътихме към двореца. Раджата се отправи към своите покои, а аз се оттеглих в моята стая, където се тръшнах облечен на леглото, за да премисля преживяното. Какъв само обрат в живота ми бе сервирал този ден! Бях изгубил една служба, която ми бе предвещавала едно ако не блестящо, то все пак многообещаващо поприще, а в замяна получих поста министър при един индийски княз, който — без при това да съм се посвещавал на прекалени надежди — с един замах ме превръщаше в богат мъж и поставяше в положението да придам нов блясък на помръкналото злато в герба на Голвиц.
Щеше да ми е невъзможно сега да се отдам на почивката и поради това напуснах стаята си и двореца, за да потърся покой на моите възбудени нерви и нощната тишина на парка. Нещо ме теглеше към мястото, където моят живот бе взел един толкова неочакван поврат. Потънал в дълбоки мисли, вървях през градината. Едва когато достигнах напуснатото преди малко място, вдигнах поглед и съгледах за свое изумление една женска фигура, която се надигна уплашено от пейката.
Аз познавах строгите адети на страната; знаех преди всичко, че тук в градината на раджата бе запретено под страх от смъртно наказание да се търси среща с жена. Но аз все пак се намирах в онази част на градината, определена за мъжете и това ми придаде сила да стана господар на забъркването си.
Тя също се беше стреснала. Загърна се по-плътно в одеждата си, но не направи движение да се отдалечи.
— Прощавай! — помолих аз след къса пауза. — Не мислех, че ще заваря някого тук.
И се обърнах да си вървя.
— Остани! — повели тя.
— Какво ще заповядаш? — попитах.
— Седни!
Настаних се, а тя зае място на малко разстояние от мен.
— Как е името ти? — започна.
— Хуго фон Голвиц.
— Към англичаните ли принадлежиш?
— Принадлежах до днес, но вече не.
— Защо вече не?
Аз се позабавих с отговора.
— Коя си ти? — осведомих се после.
— Името мие Раббадах. Все още ли не си чувал за мен?
— Раббадах, бегумата [11], сестрата на махараджата, цветето на Аугх, кралицата на красотата на Индия? О-о, изключително много съм слушал за твоя милост — още преди да стъпя в тази страна.
— Да, аз съм бегумата и ти можеш следователно да ми кажеш защо вече не се числиш към инглите.
— Защото станах служител на твоя брат, махараджата на Аугх.
— По кой начин ще му служиш?
— Той ми предостави реорганизацията на неговите войски.
— Значи трябва да ти има голямо доверие.
— Аз го обичам!
— Благодаря ти, защото аз също го обичам. Но не допускай любовта ти да бъде като това цвете, което ухае само за късо време и после умира!
И тя откъсна една близкорастяща роза.