— Какво искаш да речеш с това? — попитах с престорено учудване.
— Не се страхувай от нищо! Аз не можах да зърна твоя лик и днес не те разпознах. Но когато назова името на бегумата, заподозрях, че това си ти. Ти трябва да доставиш оръдия на раджата, за да прогони инглите?
— Да.
— В такъв случай си свободен. Но трябва да ми се закълнеш в твоите богове, че на никого няма да разкажеш, дето фанзегарът е подслушвал, за да защити своя княз.
— Може би ще се закълна, ако ми кажеш защо ти, убиецът, искаш да защитаваш княза и неговата сестра.
— Ще ти кажа. Аз отидох при фанзегарите, защото Таму, министърът, ми отне всичко, което притежавах. Упътих се при княза, бащата на сегашния раджа и бях не само отритнат, но и бит и хвърлен в затвора, където щях да си ида мърцина, ако не бях съумял да се измъкна. Владетелят умря, а в деня, когато сегашният раджа стана крал, върна на моя син всичко, което ми бяха взели. Затова ще закрилям него, бегумата и теб, защото вие никога няма да сторите нищо, което ще причини болка на народа. Таму обаче трябва да умре от бавната смърт, дето беше определена преди малко за теб.
— Той вече не е министър.
— Чух, защото лежах зад вас на земята, когато раджата говори с теб.
— Чул си какво беше говорено?
— Да.
— И после… си бил още там, когато се върнах?
— Бях там и долових всяка дума. Но ти не се страхувай! Аз ще те закрилям.
— Вярвам ти.
— Закълни се, че и ти няма да разкажеш за мен!
— Заклевам се.
— Тогава ти си свободен. Чувал ли си вече за тхагите?
— Да.
— Те са страшни само за своите врагове, по-страшни и от дивите зверове на джунглата, за своите приятели обаче са като слънцето за земята и росата за тревата. Ето, вземи този зъб, носи го на гърдите си и го покажи, ако попаднеш пак в ръцете на братята! Ти ще бъдеш пуснат като приятел.
Разгледах ценния подарък. Той беше зъб от млад крокодил.
Висеше на прост шнур и върху му беше шлифован по особен начин.
— Благодаря ти! Често ли ще бъдеш в градината на раджата?
— Не зная. Защо?
— Бих могъл някой път да поискам да говоря с теб.
— Тогава ще тръгнеш от града право на изток към голямата гора, която можеш да достигнеш за шест часа. Тя е гора от колеах. Точно по средата й се намират руините на един храм. Вземи някой остър камък или нож и нарисувай по средата на най-долното храмово стъпала един крокодилски зъб, тогава аз ще те потърся. Сега ела! Ще те придружа до града.
Той ме освободи собственоръчно от вървите. После прекосихме палмовата горичка и полята. При границата на тези поля фанзегарът спря. Той ми подаде ръка и изчезна между насажденията.
Отдъхнах си дълбоко. Имах чувството, като че съм се пробудил от някой кошмарен сън. Кому дължах живота си? Всъщност на бегумата, защото само името на принцесата бе възпряло от мен ръката на убиеца.
Чувствах се като новороден, докато крачех през града, за да стигна до двореца. Там чух, че раджата вече питал за мен. Отправих се към него и в първия миг бях посрещнат от сърдечно приятелство, но после с живо учудване.
— Ти си бил излязъл, когато наредих да те повикат?
— Да, сахиб. Бях излязъл извън града.
— Не си ли помислил, че ще те повикам?
— Напротив! Но не смятах, че ще се върна толкова късно.
— Някое приключение ли си преживял?
— Откъде го предполагаш, сахиб?
— Дрехите ти са разкъсани.
Едва сега забелязах, че тоалетът ми беше значително пострадал.
— Да. Имах едно приключение.
— Какво?
— Не мога да го разкажа.
— Кажи само дали си дал дума да мълчиш!
— Да.
— В такъв случай няма повече да настоявам. Виждам, че са те нападнали, може би защото са те сметнали за англичанин. За съжаление не мога да накажа виновните, понеже ти не искаш да ми ги назовеш.
— Прости им, сахиб, както им простих и аз.
— Сега ела с мен! Преговорите с англичаните ще започнат, а аз преди туй трябва да ти дам дрехите, които ще носиш за в бъдеще.
След четвърт час седях с раджата в една стая, която по средата беше застлана с килим, а покрай стените обзаведена с дивани. Освен няколко глинени охладителни съсъда в помещението нямаше нищо друго.
Тези порьозни гърнета от печена глина биват пълнени с вода, която лесно се изпарява през порите и вследствие на това разпространява една приятна хладина в стаята. За да се използва хладината не само в едно помещение, често по междинната стена с втора стая се избиват ниши, в които се поставят тези съдове.
Стаята, в която се намирахме, също имаше две такива ниши и през тези отверстия човек можеше да чува всяка изговаряна в съседната стая дума. Там седяха лорд Хартли и ротмистър Мерикур, за да преговарят с пълномощника на раджата. Гордият англичанин значи все пак бе благоволил да се яви, ала тази жертва, види се, не се увенчаваше с успех, защото отстъпките, които му се правеха, ставаха само при условията, обсъдени с мен вчера от Мадрур Сингх.