И тъй, стигнал до едно място, той натисна някаква каменна плоча, която за наше удивление веднага се отвори. Зад нея се разкри стълбище.
— Там горе ще бъде вашето жилище. Запомнете мястото, което докоснах, и ме следвайте!
Изкачихме низ от стълбища и стъпихме после в един ярко осветен ходник, към който се отваряха дванадесет врати, чиито отверстия бяха затулени с рогозки.
— Тук някога са били жилищата на жреците — обясни той. - Заповядай, сахиба, колко помещения искаш да имаш! Останалите ще принадлежат на твоя закрилник.
— Нека първо ги видя! — помоли Раббадах.
Ние влязохме, за да се възхитим на дванадесет стаи, така подредени по китайски, малайски, индийски или европейски маниер, че и княз не би се посвенил да живее в тях.
Бегумата изпляска ръце.
— Какво великолепие! Кой е обзавел тези помещения?
— Аз — отвърна майсторът със самочувствие.
— Но за кого? Той се усмихна.
— Аз съм махараджата на тхагите в Аугх! При мен нерядко идват знатни сахиби. Ето защо трябва да имам жилища, подходящи за такива хора.
— В такъв случай навярно се грижиш и за обслужване?
Той отново се усмихна със съзнание за собствената си цена и показа един метален гонг, който висеше до входа с чукчето си.
— Сахиб, я дай един сигнал!
Аз ударих с чукчето по метала и в същия миг влезе едно момче, което се поклони със скръстени ръце до земята.
— Дай два сигнала, сахиб!
Сторих го и се яви едно дванадесетгодишно момиче, което поздрави по същия начин.
— Дай три сигнала!
Сега се появи една жена на средна възраст.
— Дай четири сигнала, сахиб!
Този път влезе мъж на същите години.
— Това е прислугата — поясни майсторът, по чийто знак четиримата се отдалечиха. — Вече знаете сигналите и можете да се възползвате изцяло според угодата си. Във всяка стая има прибори за писане. Нуждаете ли се от нещо особено, то е добре винаги да го записвате и вечер да предавате бележката на някой слуга.
— Кога обикновено може да се говори с теб? — осведоми се Раббадах.
— Това ще можеш всеки ден да узнаваш от прислугата, сахиба. Моят ден не протича под режим, както денят на един брамин, а сега, когато страната принадлежи на врага, нещата още малко ще се влошат!
— А моят кон? — попитах аз.
— Твоите седем коня стоят долу в конюшнята и ще намерят добри грижи, сахиб.
— Днес някой от хората ти ще отиде ли до Аугх?
— Твърде много.
— Нареди тогава да проучат всичко, което би ни било от полза да знаем!
— И — прибави бегумата — нареди да погледнат в женската градина на двореца дали кьошкът още си стои!
— Ще се подчиня на заповедите ти и ще погледна също за кьошка, защото — добави той многозначително — онова, което той крие, не бива да попадне в ръцете на враговете.
— Което той крие? Какво искаш да кажеш?
Една лека, но горда усмивка плъзна по неговото лице.
— Фанзегарът знае повече от другите. Той прониква в скритото и разбулва тайните на своите врагове и приятели. Едните той сразява, но собствеността на другите пази с ръката си и окото му бди над техния живот. И дори кьошкът да е разрушен, ти ще си получиш каквото ти принадлежи… Сахиб, ако искаш да видиш…
Дотук беше стигнал читателят, забравил сякаш всичко около себе си, когато един вик на ужас от страна на малаеца го пренесе обратно в настоящето. Вдигайки поглед, той откри досами хоризонта един предмет, проблясващ в бяло на слънцето.
— Всички дяволи, това е кораб и то доста голям, за да се вижда от такава далечина.
— Дали вече са ни забелязали?
— Считам го за изключено. Ние сме много по-малки и освен това в заслепяващите лъчи на слънцето.
— Какъв ли курс държи?
— Това още не мога да кажа определено. Но като взема под внимание отдалечеността ни от брега и сегашното местоположение на кораба, то почти съм склонен да мисля, че идва от Мадрас или даже от Калкута. Вероятно плава към кота Раджа.
— Какво ще правим? Смяташ ли, че все още можем да му се махнем от пътя?
— Поне трябва да направим опит. Ама пък би трябвало всичките дяволи да си напъхат гагата, че да бъдем заловени сега, почти в последния миг.
— Може би изобщо няма да ни обърнат внимание и ще си отминат.
— Възможно е, но ние трябва да отчитаме и обратното. Виж само как за няколко минути нарасна! Вече се различават върховете на мачтите. Той, изглежда, е отличен ветроход. Ние трябва да извием обратно на север. Дай ми другите две гребла!