През портата влязъл един мъж и бавно приближил към трона. Бил Дубах, фанзегарът. Той вече завивал, за да стигне до султана, когато малък отряд ездачи свърнал в двора и спрял пред стъпалата на аркадата, в която се намирал тронът. Предводителят им, някакъв кънъл [26], слязъл и приближил до султана с онова самоуверено държане, което британският офицер има навика да демонстрира дори пред най-изтъкнатия индийски княз.
Султанът смръщил вежди.
— Кой си ти? — извикал той в гнева си.
— Името ми е Брайтън, кънъл Брайтън от войските на Нейно величество кралицата на Англия.
— Какво искаш?
— Нося ти две важни вести. Главнокомандващият нашата армия, генерал лорд Хартли, е изчезнал безследно с неколцина свои офицери след битката при Собрах и нашите разследвания установиха, че трябва да е попаднал в ръцете на банда тхаги…
Той поискал да продължи, ала султанът, чието чело из един път се изгладило, го прекъснал:
— И втората вест?
— Бях в стана на махараджата на Камоох, където цареше голямо вълнение. Раджата напуснал лагера със своя сердар [27], за да предприеме кратка езда около него. След известно време намерили сердара да лежи мъртъв на земята, но раджата не се върнал.
Чертите на султана възприели кажи-речи израз на радост. Трудно му било да скрие чувствата, които изпитал при новината, че този опасен съперник е изчезнал.
— Аллах е велик! — извикал. — Той провожда смърт и живот по свое благоволение. Какво имаш още да ми кажеш?
— Идвам по заръка на заместник-командващия. Ти трябва да ни помогнеш да заловим и накажем тхагите.
Султанът се усмихнал с превъзходство.
— Аз трябва? — попитал, остро натъртвайки на последната от двете думи. — Ти си християнин и не познаваш нашия Свещен Коран. Пророкът казва: «Волята на човека е неговата душа. Който жертва волята си, той губи своята душа.» Султанът на Симоре никога не е бил принуждаван, той винаги е вършил онова, което му е било угодно. Но вие сте мои приятели и поради това аз доброволно ще ви помогна да заловите тхагите. Само ми кажи по-напред къде се намират!
— Това ние не знаем и тъкмо това трябва да разузнаеш за нас.
— Значи генералът ти ме счита за свой шпионин? Вие сте чужди в тая страна и ето защо ще се престоря, сякаш не съм чул това оскърбление. Но не го казвай още един път, защото ще наредя на слугите си да те пребият!
Полковникът сложил ръка върху грифа на сабята си.
— В качеството си на пратеник на моята кралица аз съм неприкосновен и своя под закрилата на международното право.
— Ти се лъжеш. Ти си само пратеник на генерала и стоиш под закрилата на вашето международно право само доколкото не ме оскърбяваш. Отбележи си това! Раджата на Камоох е изчезнал. Знаеш ли къде?
— Не.
— Аз подозирам!
— Кажи го!
— Няма да го сторя, инак ще ви оскърбя и ще се отдалеча от закрилата на вашето международно право.
Тези думи били казани с тон, от който ясно можело да се схване, че султанът таи подозрение срещу англичаните за изчезването на махараджата. Полковникът за втори път сложил ръка върху сабята.
— Оскърблението вече е налице, защото ти достатъчно ясно се изрази.
— Ти отново се лъжеш. Аз нищо не съм казал, но са ми разправяли за някои князе, изчезнали във ваша близост. Затова не ми се струва добре да дойда при вас.
— Тогава толкоз по-охотно ще се подчиниш на заповедта, която имам да ти предам.
— Заповед? Кой би могъл да се осмели да даде заповед на султана на Симоре?
— Аз!
— Ти? — Султанът прелетял фигурата на англичанина с поглед, в който личало какво презрение, така и състрадание.
— Да, аз! И то по заръка на моя генерал.
— Тогава слънцето трябва да е изсушило мозъците ви. Вие двамата сте станали безумци.
— Ти си следовник на учението на Мохамед, а аз знам, че това учение не презира безумеца, ами го облажава. Ако не беше такъв случаят, нямаше да ти дам отговора си в думи.
— Каква е заповедта, дето трябвало да получа от теб?
— Ти трябва да се разкараш от Аугх, защото ние ще установим тук главната си квартира.
— Аллах е велик, а светът — широк. На него има място и за нас, и за вас. Установете вашата главна квартира, където си щете. Аз обаче съм в Аугх и ще остана толкова дълго, колкото ми е угодно.
— Помисли за подписа си!
— Помислете вие за вашите! Аз оставам.