— Голяма сума ли, сър? — възкликна скуайрът. — Ето на какво възлиза: ако имате такъв ключ, за какъвто говорите, веднага приготвям кораб на Бристълския док, вземам вас и Хокинс и отивам да открия това съкровище, та ако ще и цяла година да го търся.
— Чудесно — каза докторът. — А сега, ако Джим е съгласен, да отворим пакета — и той го сложи пред себе си на масата.
Пакетът бе здраво зашит, затова докторът извади кутията си с инструменти и преряза шевовете с хирургическата си ножичка. Той съдържаше две неща — една тетрадка и запечатан плик.
— Първо да разгледаме тетрадката — каза докторът.
Скуайрът и аз назъртахме през рамото му, докато той отваряше пакета, защото докторът любезно ме бе повикал да се приближа и споделя с тях това удоволствие, след като станах от масичката, където вечерях. На първата страница имаше само някакви драскулки с мастило, каквито всеки човек с перо в ръка може да надраска, когато си няма друга работа или пък се упражнява да пише. Един надпис бе същият като татуировката на ръката на капитана: „Мечтата на Били Бонс“; други гласяха: „Мистър Б. Бонс, пръв помощник-капитан“, „Никога вече ром“, „Получи си го до Палм Кей“ и други драсканици, повечето от по една дума и съвсем неразбираеми. Аз се чудех кой ли си го е „получил“ и какво ли е било то. Вероятно нож в гърба.
— Нищо не се разбира — забеляза доктор Ливзи и обърна листа. Следните десет-дванайсет страници бяха изпълнени със странна поредица от сметки. На единия край на реда имаше дата, а на другия — сумата, както в обикновените счетоводни книги. Но между тях вместо обяснителни бележки имаше различен брой кръстчета. Например на 12 юни 1745 година една сума от седемдесет фунта явно бе постъпила от някого, но вместо каквото и да е обяснение имаше само шест кръстчета. В редки случаи бе добавено името на някое място, като „До Каракас“ или само географската ширина и дължина, като „62 градуса 17′ 20″, 19 градуса 40″“.
Данните бяха вписвани в течение на около двайсет години, като отделните приходи нарастваха с течение на времето, а на края след пет-шест погрешни изчисления бе вписан огромният сбор и бяха добавени думите: „Делът на Бонс“.
— Нищо не мога да проумея! — каза доктор Ливзи.
— Всичко е ясно като бял ден — извика скуайрът. — Това е счетоводната книга на онова мръсно псе. Тези кръстчета заместват имената на корабите или градовете, които са потопили или ограбили. Сумите означават дяловете на злодея, а където се е опасявал, че няма да е ясно, той е добавял по някое пояснение. Ето например „До Каракас“ — вероятно са потопили някой нещастен кораб близо до този бряг. Нещастните моряци — отдавна изгнили сред коралите!
— Вярно! — извика докторът. — Виж какво значи да си пътешественик. Вярно! Сумите нарастват според повишението му по чин.
Друго нямаше в тази тетрадка освен няколко сведения за географски местоположения, отбелязани в празните листа към края на тетрадката, и една таблица за пресмятане на стойностите на френските, английските и испанските монети.
— Пестелив човек! — извика докторът. — Не е бил човек, когото можеш да измамиш.
— А сега — каза скуайрът — да видим какво има в плика.
Пликът беше запечатан на няколко места с напръстник вместо печат, вероятно със същия онзи напръстник, който бях намерил в джоба на капитана. Докторът внимателно разчупи печатите и отвътре изпадна картата на някакъв остров с географската му ширина и дължина, с дълбочините на морето около него, с имената на хълмовете, заливите и заливчетата и всички необходими подробности, които биха позволили безопасно да се стигне до бреговете му с кораб и да се хвърли котва. Островът бе около девет мили дълъг и пет мили широк, а по форма наподобяваше тлъст дракон, изправен на задните си крака. Бяха отбелязани две добре защитени за пристан места, а в средната част имаше хълм, наречен „Далекоглед“. Няколко подробности бяха нанесени върху картата с по-късна дата. Хвърляха се в очите трите кръстчета с червено мастило — двете в северната част на острова и едното в югозападната, до което със същото червено мастило, написани с ясен, дребен почерк, съвсем различен от грозния почерк на капитана, се четяха думите: „Главната част на съкровището, тук“.
На гърба на картата бяха написани със същия почерк следните обяснения:
„Високо дърво на хребета на «Далекоглед» в посока към С от ССИ.