Остров на скелета — ИЮИ и на И.
Десет фута.
Кюлчетата сребро са в северното скривалище: може да се намери по посока на източната могилка, десет сажена на юг от Черната скала с лице към нея.
Оръжието лесно се намира в пясъчния хълм, с един румб на С от северния нос на залива, в посока И и четвърт румб на С.
Дж. Ф.“
Това бе всичко, кратко и непонятно за мен, но то изпълни скуайъра и доктор Ливзи с възторг.
— Ливзи — каза скуайрът, — захвърлете веднага жалката си практика. Утре заминавам за Бристол. След три седмици — какви три седмици! — след две седмици… след десет дни ще имаме най-хубавия кораб, сър, и най-отбрания екипаж на Англия. Хокинс ще дойде като юнга. Ти ще си прекрасен юнга, Хокинс. Вие, Ливзи, ще сте корабният лекар, а аз — адмирал. Ще вземем и Редрът, Джойс и Хънтър. Попътният вятър ще ни помогне да стигнем бързо острова. Не ще бъде никак трудно да намерим мястото и ще имаме толкоз пари, че цял живот не ще можем да ги изядем, ще се търкаляме в тях и ще ги хвърляме да подскачат като плоски камъчета във водата.
— Трилони — каза докторът, — тръгвам с вас. Аз ви гарантирам, а също и Джим, че ще оправдаем доверието ви. Страхувам се обаче само от един човек.
— От кого? — извика скуайрът. — Назовете това куче, сър!
— Вие — отвърна докторът, — защото не умеете да си държите езика. Не само ние знаем за тези книжа. Онези разбойници, които нападнаха странноприемницата тази вечер, по всичко личи, са отчаяни смелчаги; и останалите, които избягаха с кораба, а навярно и много други недалеч оттук, всички до един сигурно са твърдо решени пред нищо да не спрат, докато не докопат това съкровище. Никой от нас не трябва да се движи сам, докато не тръгнем по море. Джим и аз ще бъдем неразделни през това време. А вие вземете Джойс и Хънтър да ви придружат до Бристол и отсега нататък никой от нас не трябва да споменава нито дума за това, което открихме.
— Ливзи — отвърна скуайрът, — вие всякога сте прав. Ще бъда ням като гроб.
Втора част
КОРАБНИЯТ ГОТВАЧ
Седма глава
АЗ ОТИВАМ В БРИСТОЛ
Подготовката за морското ни пътешествие отне повече време, отколкото скуайрът предполагаше, и нито един от първоначалните ни планове — дори този на доктор Ливзи, да не се отделям от него — не можа да се осъществи. Докторът трябваше да отиде в Лондон, за да намери лекар, който да поеме пациентите му, а скуайрът развиваше трескава дейност в Бристол. Аз живеех в имението под надзора на стария горски пазач Редрът почти като затворник, изпълнен с мечти за морето и жажда за приказни острови и приключения. Прекарвах цели часове над картата и успях добре да запомня и най-големите подробности. Седнал край камината в стаята на домоуправителя, аз пристигах във въображението си на острова от всички възможни посоки, проучвах всеки акр земя и мислено се изкачвах хиляди пъти на високия хълм, наречен „Далекоглед“, от чийто връх се любувах на най-различни чудновати гледки. Понякога островът се изпълваше с диваци, с които трябваше да се бием; друг път — с опасни животни, които ни дебнеха, но моите фантазии бяха нищо в сравнение с ония странни и трагични приключения, които после преживяхме наистина.
Така се нижеха седмица след седмица, когато един прекрасен ден пристигна писмо, адресирано до доктор Ливзи с добавка: „В случай, че лицето отсъствува, да се отвори от Том Редрът или младия Хокинс“.
Изпълнявайки това нареждане, ние прочетохме или по-право аз прочетох — защото горският пазач можеше да чете само печатно писмо — следните важни новини:
„Странноприемница «Старата котва», Бристол, 1 март 17… година.
Драги Ливзи,
Тъй като не зная дали сте в имението, или сте още в Лондон, пиша и на двете места.
Корабът е вече купен и екипиран. Той е закотвен и готов за път. Не можете да си представите нещо по-прелестно от нашата шхуна. (Малък двумачтов или тримачтов кораб. Б. пр.) И дете би могло да управлява този кораб — той е двестатонен, името му е «Испаньола».
Сдобих се с него посредством стария си приятел Бландли, който се оказа удивителен човек във всяко отношение. Този прекрасен човек буквално се пороби заради мене, но мога да кажа, че така постъпиха всички в Бристол, щом разбраха, че целта на пътешествието ни е да открием съкровище.“
— Редрът — казах аз, като прекъснах четенето, — това няма да хареса на доктор Ливзи. Както изглежда, скуайрът се е раздрънкал.
— Че защо да не приказва? — изръмжа горският. — Хубава работа — да не приказва, защото на доктор Ливзи не се харесвало!