— Ако стигне до бесило, всички до един да увиснем — ето какво ще ти кажа аз! Внезапно се вдигна страшен шум и избухна взрив от ругатни. Столът и масата полетяха едновременно, последвани от звън на саби и вик от болка. Следния миг видях как Черното куче излетя през вратата, подгонен от разгорещения капитан. Двамата тичаха с извадени саби, а от лявото рамо на първия струеше кръв. Точно на входа капитанът замахна да нанесе на бягащия страхотен решаващ удар, който навярно щеше да го разсече на две, ако не бе попречила голямата ни фирма „Адмирал Бенбоу“. Драскотината, нанесена от сабята, личи и до днес на долния край на рамката.
Този бе последният удар в боя. Щом излезе на пътя, Черното куче така си плю на петите, че за няколко секунди прехвърли хълма и изчезна от погледа ни. А капитанът стоеше на входа, втренчил поглед във фирмата като замаян. След като изтри с ръка очите си няколко пъти, той влезе в къщи.
— Джим — каза той, — ром!
И както говореше, се олюля и подпря ръка на стената.
— Ранен ли сте? — извиках аз.
— Ром! — повтори той. — Трябва да се махам оттук. Ром! Ром! Аз изтичах за ром, но бях така развълнуван от всичко, което се бе разиграло пред очите ми, че счупих една чаша и канелката заяде. Докато още се оправях с тази работа, чух, че някой тежко се строполи на пода в кръчмата. Когато изтичах там, видях капитана да лежи проснат на пода. Точно тогава, уплашена от виковете и боя, надолу по стълбата изтича майка ми, за да ми помогне. Ние повдигнахме главата на капитана. Той дишаше много шумно и тежко, очите му бяха затворени, а цветът на лицето му беше ужасен.
— Боже мой, боже мой — стенеше майка ми, — какъв срам за къщата ни! И тъкмо когато твоят нещастен баща е болен!
Ние стояхме безпомощни, за да помогнем на капитана, предполагайки, че му е нанесен смъртен удар в схватката с непознатия. Аз държах чашата с ром и се опитвах да му налея малко в гърлото, но той здраво стискаше зъбите си, а челюстите му бяха сякаш от желязо. За нас настъпи истинско облекчение, когато вратата се отвори и в стаята влезе доктор Ливзи, който идеше на посещение при баща ми.
— О, докторе — извикахме ние, — какво да правим? Къде е ранен?
— Ранен ли? Глупости! — каза докторът. — Ранен е колкото вие или аз. Човекът е получил удар, както го предупредих. А сега, мисис Хокинс, идете горе при мъжа си и гледайте да не му казвате какво се е случило. Аз, от своя страна, ще направя всичко възможно да спася триж недостойния живот на този човек. Джим, донеси един леген!
Когато се върнах с легена, докторът вече бе разпрал ръкава на капитана и открил голямата му жилеста ръка. Тя беше татуирана на няколко места. Под лакътя се виждаше ясно и грижливо написано: „Това носи щастие“, „Попътен вятър“ и „Мечтата на Били Бонс“, а до рамото беше нарисувана бесилка с увиснал на нея човек. Всичко беше извършено, както ми се стори, с голямо умение.
— Пророческа — каза докторът, като докосна с пръст рисунката. — А сега, драги Били Бонс, ако това ти е името, ще видя цвета на кръвта ти. Джим — обърна се той към мен, — страх ли те е да гледаш кръв?
— Не, сър — отвърнах аз.
— Тогава дръж легена — каза той и отвори една вена с ланцета си. Много кръв изтече, преди капитанът да отвори очи. Той се огледа с помътен поглед. Най-напред позна доктора и както очаквах, свъси вежди, но след това погледът му падна върху мен и, изглежда, се поуспокои. Но внезапно цветът на лицето му се промени и той се помъчи да се надигне, като извика:
— Къде е Черното куче?
— Тук няма никакво черно куче — отвърна докторът — освен това, което ви е дошло до главата. Вие сте пили ром и сте получили удар, точно както ви бях предупредил, и току-що ви измъкнах от гроба, колкото и да не ми се искаше да сторя това. А сега, мистър Бонс…
— Не се казвам така — прекъсна го той.
— Няма значение — отвърна докторът. — Това е името на един пират, мой познат, та и вас назовах като него за по-лесно. Трябва да ви кажа следното: една чаша ром няма да ви погуби, но изпиете ли една, след нея втора, трета и аз залагам перуката си, че ако веднага не спрете да пиете, ще умрете. Ясно ли ви е? Ще умрете и ще се приберете там, където ви е мястото, както пише в Библията. Я се помъчете да станете. Ще ви помогна да се качите до леглото си.
С голяма мъка успяхме да го заведем до стаята на горния етаж и да го сложим на леглото му, където той отпусна глава на възглавницата като човек, който почти губи съзнание.
— Сега запомнете — каза докторът — и с това смъквам от съвестта си всякаква отговорност, че думата „ром“ за вас значи „смърт“.
След тези думи той тръгна към стаята на баща ми, като поведе за ръка и мен.