Едва бяхме отминали двата носа, и се намерихме обградени от земя. Бреговете на северния залив бяха също така гъсто обрасли с гори, както и на южния, но този залив беше по-дълъг и по-тесен, та по-скоро наподобяваше устието на река. Точно пред нас, на южния край, видяхме остатъци от изхвърлен на брега разбит кораб. Някога той е бил голям тримачтов плавателен съд, но с течение на времето бе обрасъл с водорасли, а на палубата му растяха някакви сухоземни храсти, отрупани с цвят. Той представляваше печална гледка, но показваше, че заливът е напълно подходящо място за спиране.
— Виж — каза Хендз, — ето ти едно чудесно място, дето можем да заседнем. Гладък пясък, никакво вълнение, наоколо дървета, а онзи стар кораб — цяла цветна градина.
— Ами ако корабът заседне в пясъка — попитах аз, — как ще го изкараме после оттам?
— Ето как — отвърна той, — ще прекарате едно въже до отсрещния бряг при отлив, ще го преметнете около някой от големите борове, ще изтеглите края му и ще го завиете около брашпила. После ще чакате. Като дойде приливът, всички ще се хванете за въжето, ще дърпате и корабът леко ще се измъкне оттам. А сега внимавай, момчето ми, вече сме близо до брега, а се движим много бързо. Завий малко вдясно — така — полека — надясно — малко наляво — дръж, дръж така!
Той даваше команди, които аз изпълнявах с притаен дъх, докато внезапно извика:
— А сега, драги, обърни носа по вятъра!
Аз силно налегнах румпела и „Испаньола“ се изви бързо и се устреми право към брега, обрасъл с ниски дървета.
Последните маневри така ме погълнаха, че съвсем забравих да наблюдавам и да се пазя от кормчията. Възбуден от очакването на момента, когато корабът ще опре земя, аз съвсем бях забравил за опасността, която висеше над главата ми. Наведен над десния булварк, аз наблюдавах играта на вълните, които се образуваха от движението на кораба. Аз щях да загина без всякаква борба, ако някакво безпокойство не бе ме обхванало внезапно. То ме накара да се обърна назад. Може би бях чул някакво скръцване или пък с края на окото си бях забелязал сянката на Хендз да се движи към мен, може би това беше инстинкт, подобен на котешкия, но наистина, когато погледнах назад, забелязах, че той се приближава към мене с кама в дясната си ръка.
И двамата нададохме вик, когато погледите ни се срещнаха, аз — пронизителен вик на предсмъртен ужас, а той — гневен рев на нападащ бик. В същия миг той се хвърли към мен, но аз успях да отскоча встрани към носа. Като изпуснах румпела, той силно се завъртя и благодарение на него спасих живота си, защото той удари Хендз право в гърдите и го повали.
Преди той да се свести, можах да се измъкна от ъгъла, където бях в капан, и сега можех да бягам по цялата палуба. Точно пред гротмачтата се спрях, извадих пистолета от джоба си и се прицелих в него, тъй като той беше вече станал и отново идеше право към мен. Натиснах спусъка, но не последва никакъв гръм, защото беше измокрен. Аз проклинах своята небрежност. Защо по-рано не бях прегледал и заредил единственото си оръжие? Тогава нямаше да бъда, както бях сега, същинска овца, която бяга от касапин.
Макар че беше ранен, той се движеше с удивителна бързина. Сивите му коси бяха разпилени по лицето, зачервено от гняв и напрежение. Нямах време да пробвам другия пистолет, а и не желаех, защото бях сигурен, че и той е мокър. Едно нещо ми беше ясно: че не трябва постоянно да бягам пред него, защото той бързо щеше да ме залости на бака, както ме беше залостил на кърмата. Ако попаднех в такова положение, той непременно щеше да забие десетинчовата си окървавена кама в мен и това щеше да е последното ми преживяване. Аз се хванах за гротмачтата, която беше доста дебела, и започнах да го причаквам с крайно изопнати нерви.
Като забеляза, че се готвя да бягам около нея, той също спря. Еднъж-дваж се престори, че ме напада, но аз умело го отбягнах. Това ми приличаше на една игра, която често бях играл из скалите около залива Черния хълм у нас, но никога сърцето ми не бе удряло така бясно. Все пак това беше момчешка игра и аз смятах, че ще надиграя възрастния моряк, ранен в бедрото. Аз така се окуражих, че дори започнах да се питам как ли ще завърши тази игра. Бях сигурен, че ще издържа дълго време, но не виждах изход от това положение.
Докато стояхме така, „Испаньола“ внезапно се разтърси и се вряза в пясъка, като същевременно силно се килна на лявата си страна, така че палубата се наклони под ъгъл към четиридесет и пет градуса, а през шпигатите нахлу толкова много вода, че се образува цяла локва между фалшборда и палубата.