— Дребна работа — каза докторът, щом затвори вратата зад себе си. — Пуснах му доста кръв, та да кротува известно време. Най-добре и за него, и за вас е да пази леглото една седмица. Но втори удар ще го довърши.
Трета глава
ЧЕРНИЯТ ЗНАК
По обед спрях на вратата на капитана с разхладителни напитки и лекарства. Той лежеше почти както го бяхме оставили, само малко по-изправен, и изглеждаше отпаднал и възбуден.
— Джим — каза той, — ти си единственият тук, който струва нещо. Знаеш, че винаги съм бил добър към тебе. Нали всеки месец ти давах сребърна монета от четири пенса. А сега виж как загазих, приятелче, и как всички ме изоставиха. Джим, няма ли да ми донесеш една чашка ром? Хайде, момчето ми, донеси ми.
— Докторът… — започнах аз, но той ме прекъсна, като изруга доктора с отпаднал, но гневен глас.
— Всички доктори са негодници — каза той, — какво му разбира главата на тоя тук от моряци? Аз съм ходил в страни, горещи като разтопена смола, където момчетата мряха като мухи от Жълтия Джек (Тропическа жълта треска. Б. пр.), а майчицата земя се люшкаше от земетръс като море — какво знае докторът за тези страни? И да ти кажа, мен ромът ме е крепял. Цял живот ромът ми е бил и хляб, и вода, и жена, и приятел и ако сега не си пийна, ще съм като някой стар кораб, изхвърлен на морския бряг, и ти ще си виновен за моята гибел, Джим, ти и оня негодник докторът. — и той завърши думите си с низ от ругатни. — Виж, Джим, как ми треперят ръцете — поде той отново с умолителен глас. — Не мога да ги спра, истина ти казвам. От сутринта не съм сръбвал капка ром. Оня доктор е глупак, казвам ти. Ако не си сръбна поне глътка ром, Джим, ще почна да виждам призраци, вече ми се явиха някои. Ей там, в оня ъгъл зад теб, видях стария Флинт, ясно, сякаш на хартия отпечатан го видях, а когато ме нападнат кошмарите, аз побеснявам и дигам скандал. Вашият доктор сам каза, че една чашка няма да ми навреди. Златна гвинея ще ти дам, ако ми донесеш една чашка, Джим.
Той говореше все по-възбудено и аз се тревожех зарад баща ми, който се чувствуваше много зле този ден и се нуждаеше от спокойствие. Освен това думите на доктора, които капитанът сега повтори, че една чаша няма да му навреди, ме успокоиха. Чувствувах се и донякъде обиден, загдето ми предлага подкуп.
— Не ми трябват вашите пари — казах аз — освен онези, които дължите на баща ми. Ще ви донеса една чаша, но нито капка повече.
Когато му донесох чашата, той я грабна жадно и я изпи на един дъх.
— Да, да — каза той, — сега ми е малко по-добре наистина. Сега слушай, момчето ми, каза ли докторът колко време трябва да лежа в тая стара каюта?
— Най-малко една седмица — отговорих.
— Гръм да го удари! — извика той. — Цяла седмица. Няма да го бъде — дотогава ония ще ми изпратят черния знак. Негодниците още сега ще ми тръгнат по дирите. Тези некадърници не могат да запазят своето, а искат да отмъкнат чуждото. Така ли трябва да се държат истински моряци? Но аз съм пестелив човек. Досега не съм прахосвал пари и не мисля да ги губя. Аз и този път ще ги надхитря. Не ме е страх от тях. Ще се измета от тоя залив, момчето ми, и пак ще ги оставя с пръст в устата.
Докато говореше, той се надигаше от леглото с голяма мъка и стискаше рамото ми така силно, че ми идваше да извикам, а краката му се влачеха, като че не бяха негови. Гневните му думи не отговаряха на жалкия и отпаднал глас, с който ги произнасяше. Когато успя да седне на края на леглото, той спря да говори.
— Тоя доктор ме е довършил — измърмори той. — Ушите ми пищят. Помогни ми да легна.
Но преди да сторя това, той се отпусна, както беше преди, и замълча.
— Джим — каза той най-после, — ти нали видя оня моряк днес?
— Черното куче ли? — попитах аз.
— Да, Черното куче — каза той. — А-а, лош човек, но ония, които го пращат, са още по-лоши. Ако не успея да се измъкна оттук някак си, те ще ми връчат черния знак, но знай, те искат да пипнат моряшкия ми сандък. Ти веднага възсядай някой кон, нали можеш да яздиш? Та казвам, възсядай някой кон и бягай при — кого, да речем, — е при тоя проклет негоден доктор и му кажи да събере всичко живо — съдии и тям подобни, за да пипнат в „Адмирал Бенбоу“ цялата шайка на стария Флинт от първия до последния човек, всички, които са останали живи. Аз бях пръв помощник-капитан на стария Флинт и единствен зная къде се намира онова място. Той сам ми предаде всичко в Савана, когато лежеше на смъртно легло, както аз сега, разбираш, нали? Но ти, Джим, нищо няма да правиш, преди да ми връчат черния знак или пък преди да си видял Черното куче или оня, еднокракия моряк, най-вече еднокракия моряк.