— Изглежда, готвите някаква дълга реч — каза Силвър, като плюна надалеч. — Казвайте, каквото има да казвате, или млъкнете.
— Извинете, сър — отвърна един от тях, — но вие не зачитате някои от нашите обичаи, затова, молиме ви, внимавайте. Екипажът е недоволен, моряците няма да търпят да ги тормозите. Те имат същите права, каквито и всички други моряци, и според нашите правила смятам, че имаме право да се съвещаваме. Прося извинение, сър, засега ви признавам за капитан, но искам да се възползувам от правото си да изляза навън на съвещание.
И като изкозирува стегнато по моряшки, този висок, жълтоок, около тридесет и пет годишен човек със зло лице пристъпи хладнокръвно към вратата и излезе. Един подир друг всички последваха примера му, като всеки на свой ред отдаде чест и избъбра нещо.
— Според правилата — каза един.
— Моряшки съвет — каза Морган.
И така, всички излязоха навън, след като всеки направи някаква забележка. Останахме със Силвър сами при светлината на горящия факел. Корабният готвач веднага извади лулата от устата си.
— Виж какво, Джим Хокинс — заговори той едва чуто, — ти си на косъм от смъртта, дори още по-лошо — от изтезанията. Те ще искат да ме свалят, но запомни, че аз ще се застъпя за теб. Аз съвсем нямах такива намерения, преди да заговориш. Бях почти отчаян от всички несполуки и от мисълта, че накрая ме чака бесилката. Но разбрах, че ти си момче на място, и си казах: „Застъпи се за Хокинс, Джон, и Хокинс ще се застъпи за теб. Ти си последният му коз, Джон, главата си залагам, но и той е твоят последен коз. Един за друг. Ти сега спаси твоя свидетел, а пък той после ще те отърве от въжето.“
Аз започнах смътно да проумявам каква е работата.
— Да не искате да кажете, че всичко е загубено? — попитах аз.
— Ей богу, така смятам — отговори той, — щом изтървахме кораба, няма спасение, това е цялата работа. Като погледнах към залива, Джим Хокинс, и като видях, че шхуната я няма, въпреки че съм корав човек, загубих надежда. А пък онези там, дето се съвещават, слушай ме мене, те до един са кръгли глупаци и страхливци. Ще се опитам да спася живота ти от тях, но слушай, Джим, услуга за услуга. Ти пък ще спасиш Дългия Джон от въжето.
Аз бях смаян. Този стар пират, водачът на цялата шайка, да иска помощ от мен!
— Каквото мога, ще направя — отвърнах аз.
— Значи пазарлъкът е направен! — извика Дългия Джон. — Главата си залагам, дръж се юнашки, и аз ще отърва кожата!
Той закуца към факела, който беше подпрян върху купа дърва, и отново запали лулата си.
— Разбери ме, Джим — каза той на връщане. — Аз имам глава на плещите си, затова сега съм със скуайъра-Зная, че си закарал кораба някъде на безопасно място. Как си успял да го сториш не ми е известно, но важното е, че той е на сигурно място. Хендз и О’Брайън излязоха негодници. Аз никога не съм разчитал много на тях. Забележи, аз не те питам нищо, няма да оставя и другите да те питат. Мога да разбера кога загубвам играта, мога да разбера и на кого да разчитам. Ти си млад и храбър и ние двамата бихме могли да извършим чудеса! Той наля малко бренди в едно тенекиено канче.
— Искаш ли да си сръбнеш, приятелче? — попита той. И когато аз му отказах, той продължи: — Но аз ще си пийна малко, Джим. Трябва да се подкрепя, защото ме чакат тревоги. Та като става дума за тревоги, я да те попитам ти как мислиш: защо докторът ми даде картата, Джим?
На лицето ми неволно се изписа такова удивление, та той разбра, че не е нужно да ми задава повече въпроси.
— Аха… но ето, че ми я даде — каза той. — А тук несъмнено се крие нещо. Тук има нещо, Джим, лошо или добро.
И той пак сръбна бренди и заклати голямата си руса глава като човек, който очаква най-лошото.
Двадесет и девета глава
ОТНОВО ЧЕРЕН ЗНАК
Съвещанието на пиратите продължи доста време. После един от тях влезе при нас и както ми се стори, иронично поздрави Силвър и поиска разрешение да вземе за момент факела. Силвър се съгласи и пратеникът отново излезе, като ни остави на тъмно.
— Кроят нещо, Джим — каза Силвър, който вече се държеше и говореше приятелски с мен.
Аз отидох до най-близкия бойник и погледнах навън. Въглените на големия огън бяха доста прегорели и едва мъждукаха, та разбрах защо пиратите искат факела. Те се бяха събрали на едно място към средата на склона между оградата и крепостта. Един държеше факела, а друг беше коленичил сред тях и аз видях бляскавия нож в ръката му, който отразяваше ту лунните лъчи, ту светлината на факела. Останалите се бяха навели над него, сякаш следяха какво прави. Аз можах да забележа, че в ръката си той не държеше само нож, а и някаква книга. Докато още се чудех как такава неподходяща за тях вещ е попаднала в ръцете им, този, който коленичеше, стана и цялата група тръгна към крепостта.