— Идат — казах аз и отново заех първоначалното си положение, защото ми се стори недостойно за мене да видят, че съм ги наблюдавал.
— Нека влязат, нека влязат — каза Силвър весело. — Все още имам с какво да ги посрещна.
Вратата се отвори и петимата се струпаха вътре и бутнаха един от тях да излезе напред. При други обстоятелства щеше да е смешно да гледаш как той се колебаеше и едва пристъпяше, като стискаше нещо в дясната си ръка и я протягаше напред.
— По-живо, момче — извика Силвър, — няма да те изям. — Дай тук, каквото носиш! Аз знам правилата и не бих посегнал на един пратеник.
Това окуражи пирата, той тръгна по-бързо, втикна нещо в ръката на Силвър и още по-бързо се върна при другарите си.
Корабният готвач погледна в ръката си.
— Черен знак! Така си и мислех — забеляза той. — Но откъде ли пък взехте хартия? Брей, виж какво сте си докарали до главата; това носи нещастие! Значи от Библията сте съдрали този лист. Кой глупак посмя да реже Библията?
— Ето на! — каза Морган. — Казах ли ви? Нали ви казах, че това няма да ни донесе нищо добро?
— Е, добре се наредихте всичките — продължи Силвър. — Сега няма да избегнете въжето. На кой глупак беше Библията?
— На Дик — каза някой.
— Дик ли? Тогава Дик да върви да се моли — каза Силвър. — Той си изяде късмета, главата си залагам.
Но тук се намеси високият жълтоок пират.
— Я стига дрънканици, Джон Силвър — каза той. — Ние всички решихме, както е редът, след като се съвещавахме, да ти връчим черния знак. А ти си длъжен да прочетеш какво пише на него и тогава да говориш.
— Благодаря ти, Джордж — отвърна готвачът. — Ти винаги си бил припрян в работата и както виждам, знаеш правилата наизуст, Джордж. Е, я да видим. Аха! „Свален“ значи! Много красиво написано. Я гледай ти, сякаш печатано! Този твой почерк ли е, Джордж? Изглежда, че ти ставаш първият човек на този екипаж. Няма да се учудя, ако те изберат за капитан. Я, моля те, подай ми факела, че нещо лулата ми не гори.
— Хайде, хайде — каза Джордж, — няма какво да ни мотаеш повече. Стига си се правил на ударен. Твоите хитрости не ни минават вече. Затова по-добре слез от бъчонката и хайде да гласуваме.
— Мислех, че знаеш правилата — отвърна Силвър презрително. — Но ако ти не ги знаеш, то пък аз ги знам. Аз няма да мръдна от тука и не забравяй, че още съм ваш капитан; докато не чуя обвиненията ви и не им отговоря, засега вашият черен знак не струва пукната пара. А после ще видим.
— А-а, тъй ли? — отвърна Джордж. — Не се страхувай, ще изпълним правилата. Ние играем честно. Първо, ти провали цялото пътешествие и трябва да си много смел, за да отречеш това. Второ, ти остави враговете ни да се измъкнат от този капан, без да разберем защо. Не ни е ясно защо те напуснаха крепостта, но явно е, че по тяхно желание. Трето, ти не ни позволи да ги преследваме. О, ние те разбираме, Джон Силвър. Ти искаш да играеш двойна игра, ето къде е грешката ти! И четвърто, заради това момче.
— Това ли е всичко? — попита Силвър тихо.
— Не е ли достатъчно — отвърна Джордж, — че всички ще увиснем на въжето и ще се сушим на слънце за това, че ти изпорти работата?
Вижте какво, аз ще ви отговоря и на четирите обвинения, точка по точка. Значи аз провалих това пътешествие, тъй ли? А вие всички много добре знаехте какво исках. И много добре знаете, че ако ме бяхте послушали, тая същата нощ всички щяхме да сме на „Испаньола“ здрави и читави, нахранени и напоени, със съкровището в трюма, дявол го взел! Но кажете ми, кой ми попречи? Кой се опита да ме принуждава и да си служи с насилие към мен, вашия законен капитан? Кой ми връчи черния знак още в деня, когато стъпихме на сушата, и започна това дяволско хоро? А-а, хубаво хоро знаете да играете вие, та и мен повлякохте! Но ми мирише, че то ще завърши на Наказателния док в Лондон. А кой е виновен за това? Не са ли Андерсън, Хендз и ти, Джордж Мери? Ти си последният от тази размирна банда и имаш дяволското нахалство да ме изместваш, та да станеш капитан, ти, който за малко не погуби всички ни! Това е върхът на нахалството.